Новини - Актуално

26/05/2013 - Кой поема здравеопазването?

Разговор с д-р Таня Андреева може да гледате тук

 

 

25/04/2013 - ПРЕДИЗБОРЕН ДЕБАТ: Партиите с множество рецепти за лекуване на здравната система

12/04/2013 - ПРЕДИЗБОРЕН ДЕБАТ: Много аргументи кой къде сгреши в здравеопазването и малко идеи за реформи

Чуха се обещания за 1000 лв. минимална заплата, безплатни лекарства за децата и пристигане на линейки до 30 минути

 

В хаотичен спор с нападки за това кой какво не е свършил и каква отговорност трябва да понесе се превърна дебатът по bTV за проблемите в българското здравеопазване. Идеята беше събеседниците – лекари, които са и представители на големите политически партии у нас, да изложат визията си за решаването на проблемите в тази сфера.

 

Видеозапис от дебата в студиото може да видите тук

 

 

05/03/2013 - Доц.Ст.СПИРИДОНОВ,дм : ДОБРО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ БЕЗ ФИНАНСИРАНЕ НЯМА НИКЪДЕ ПО СВЕТА

Дискусия за хаоса в системата на здравеопазването

Дарик радио, „Кой говори?”

 

Водещ: Започваме тази изключително чувствителна тема здравеопазването, хаосът и напрежението в системата, нещо, за което отдавна алармираме в националния ефир на „Дарик” радио и вярвайте ми, няма журналист, който да е щастлив, когато да се окаже лош пророк. Точно преди 1 седмица ту к в това студио, горе-долу в същия състав, гостите прогнозирахме, че и лекарите излизат, отиват на протест. Говорихме за лимитите в болниците, за лимитите при личните лекари и че това нещо ще продължи. Наистина ще доведе до срив на здравната система, една неработеща от години система и нереформирана. Защо се стигна дотук и какво следва оттук нататък? Може битова са най-важните въпроси на фона на всичко това, което се случва в държавата? Представител на пациентите в студиото, д-р Стойчо Кацаров, център за защита правата в здравеопазването, здравейте, добре дошъл… В студиото е и д-р Димитър Ленков, главен секретар на БЛС. Здравейте, добре дошъл и на вас в студиото. Доц. Стойко Спиридонов, национална асоциация на частните болници. Здравейте и на вас. Трябва да направим връзка и с д-р Георги Ставракев, председател на националната асоциация на специалистите от доболничната помощ, защото там проблемите не са по-различни. Не са по-малко от проблемите на всички нас, които сме тук в студиото. Пациенти, лекари, директори на болници. Ще чуем и д-р Димитър Димитров след новините в 10.30. Той е директор на болница „Св. Анна”. Откъде да започнем този разговор? Наистина не знам. С днешна дата, има ли срив в здравеопазването, д-р Ленков, към вас? Ама такъв по-различен, по-фатален от това, което сме говорили тук в студиото?

 

Д-р Димитър Ленков: Не, вижте, аз не бих казал, че е срив в системата, в този вид, в който държавата в последните дни се тресе, има в системата на здравеопазването. Българските лекари са си на работните места. Те работят съзнателно и ще продължат да работят съзнателно, в интерес на българските пациенти.

Водещ: Къде са българските пациенти обаче? Те не могат да стигнат до болниците?

Д-р Димитър Ленков:  Българските пациенти са до българските лекари, а това, че поради упорството на управителя на НЗОК…

Водещ: Беше поканен за разговора.

Д-р Димитър Ленков:  … който ние предупреждавахме за този срив още от октомври-ноември миналата година, на базата на методиките, които той защищаваше много яростно и го предупреждавахме, че ще се стигне до това положение, обаче той не ни чу. За съжаление, се оказахме лоши пророци и резултатът е такъв, но болниците, лечебните заведения продължават да си работят, макар и в тези трудни условия. Ще продължават да работят.

Водещ: Въпросът е дали пациентите имат достъп до болниците? Разбирате ли? Когато отидеш и докторът ти казва: Имам лимит, не мога да те приема?

Д-р Димитър Ленков:  Да. Веднага ви отговарям. Достъпът до общопрактикуващи лекари, достъпът до специалисти от доболнична помощ и достъпът до болнична помощ е затруднен. Това е. Кратко и ясно.

Водещ: Добре. Затруднен. Да кажем, че това е думата. Не ми се иска да драматизирам много, но затруднен ли е думата? Стойчо Кацаров:

Д-р Стойчо Кацаров: Системата на здравеопазването се намира в много лошо състояние от години. Един такъв обективен показател като класацията „Eurohealth” от 2008 г. България е последна , твърдо, трайно последна в цяла Европа по качество и достъпност на своето здравеопазване. Тази година стигнахме до абсурда, до неподозирани нива, определящи, лимитиращи отделните дейности в болниците, което съвсем закономерно предизвика недоволството, протестите, както на лекарите, така и на хората, които се лекуват. Това е кулминацията на некомпетентността, на безотговорността на чиновническия подход на здравната система и оттук нататък, има само една възможност –пълна промяна на начина, по който функционира здравната каса и отношенията й с лечебните заведения.

Водещ: Кой да я направи тази пълна промяна? Здравният министър е в оставка, а се иска и оставка на шефа на касата? Може ли шефът на касата, д-р Пламен Цеков да направи тази пълна промяна? Да или не? Може ли такъв…

Д-р Димитър Ленков:  Не. Не. Той показа своята некомпетентност.

Д-р Стойчо Кацаров:  Ако иска, може, заедно с надзорния съвет на касата. Незабавно могат да отменят всички тези глупави лимити, които въведоха в началото.

Водещ: Доц. Спиридонов, нека да ви включим в този разговор. Национална асоциация на частните болници. Какво се случва при вас в частните болници?

Доц. Стайко Спиридонов:  В частните болници се случва това, което се случва във всичките болници. Не можем да ги отделим. Аз имам едно малко друго мнение, по отношение на този настоящ разговор. Тука не би трябвало да говорим само за една единица като НЗОК и дали Пламен Цеков може да се справи или не може да се справи. Не може да се справи. Не само той не може да се справи. Не може да се справи управлението на здравеопазването в момента.

Водещ: Колко министри не се справиха?

Доц. Стайко Спиридонов:  Изключено е в момента, който и да е било да се справи. Здравеопазването в момента е в дъното, в своето дъно. Няма по-голяма криза в здравеопазването, отколкото е сега, а това не е от сега, а е поредица от години. Говорихте за достъпа. Достъпът е най-лесният за пациентите в България до всякакъв вид лекари. Въпросът е, че резултатността от този достъп е вече слаб, защото ние искаме едно развитие в здравеопазването. Искаме много добро здравеопазване, високо, без финансиране. Такова нещо няма по света. Нашите пациенти, взаимоотношението пациент-лекар в момента е нулево и това е благодарение на поредица от грешки, които са допускани от всички управляващи досега.

Водещ: Това, което сме си говорили досега много пъти в студиото, че не трябва да допускаме противопоставяне на лекари и пациенти един срещу друг, защото лекарите и пациентите не бива да са от различната страна на барикадата. Те са от едната, но между тях има нещо, наречено примерно здравна каса, наречено здравно министерство, нещо, което регулира тези отношения.

Доц. Стайко Спиридонов:  Точно добре го казвате, защото пациентите и всички ние , цялото общество искаме да има европейско здравеопазване на много високо ниво, с високотехнологична апаратура. Всичко добре.

Водещ: Да бъдем реалисти!

Доц. Стайко Спиридонов:  Да бъдем реалисти. В същото време, ние го искаме, а в същото време няма финансиране. Т.е. лекарите не получават и не биха могли да реализират това, което трябва.

Д-р Димитър Ленков: Само искам да добавя към това, което доц. Спиридонов каза. Вижте, касата от една публична, обществена институция, която трябва да се ръководи прозрачно. Тези средства, които влизат та, трябва да се ръководят прозрачно, в интерес на българските граждани. Тя се превърна в един придатък на финансовото министерство и тези средства, които постъпваха от здравни вноски, колкото и малки да са, тези средства, парадоксалното е, че тези средства не се разпределяха в интерес на българските граждани, а в интерес на управляващите в момента. Доказателство за това беше, че управителят на НЗОК отказа да внесе в бюджета на НЗОК тези 50 милиона лева, които миналата година по признание на г-н Красимир Стефанов, шефът на НАП, бяха надсъбрани, надпрогнозирани.

Водещ: Къде са парите? Много пъти питаме, къде са парите от нашите здравни вноски? Много пъти сме задавали този въпрос. Само, преди да включим и доболничната помощ, да видим какво се случва в момента. Обяснете ми, защо искаме оставка на директора на касата от БЛС, от пациентски организации, от всички тези асоциации на частни болници, на доболнична помощ? Защо той не си подава оставката? Какъв е залогът? Какво може да те накара да останеш на този пост, въпреки исканата ти оставка?

Д-р Стойчо Кацаров:  Според мен, той чака да му разреши Бойко Борисов. Бойко Борисов го е пратил там. Бойко Борисов като му каже да се махне, ще се махне и в интерес, между другото, на партията, която го е изпратила, е според мен, той да се махне. Не в интерес на хората. Аз мисля, че тук нашият интерес е той да остане, да отмени лимитите, да извърши спешни, неотложни мерки, които могат да бъдат извършени, защото махането му ще остави нещата, както останаха в енергетиката. Никой за нищо не отговаря и системата съвсем ще се разпадне. Нека да извърши тези спешни, необходими мерки, да отмени лимитите за болниците, да разшири тези регулативни стандарти и тогава да стане да ходи.

Водещ: Да си свърши работата.

Д-р Стойко Спиридонов: Не лимити, а по-скоро методиката, която…

Водещ: Методиката?

Д-р Стойчо Кацаров:  Не, не, моля ви се! Дайте да уточним нещата. Дайте да уточним…

Водещ: Хайде, да уточним кой какво иска наистина?

Д-р Стойчо Кацаров:  Трябва да се махнат не само лимитите на дейността, но и лимитите на парите. Това са пълни глупости да плащаш бюджет на търговски дружества.

Доц. Стайко Спиридонов:  Естествено, естествено.

Д-р Стойчо Кацаров:  Ние затова говорим. И едното и другото. Никакви половинчати мерки. И едното и другото се махат, както беше, когато здравната каса стартира. Кой, колкото си изработи. Нейната задача е да плаща свършена дейност, да плаща извършено лечение, а не да плаща бюджети и да издържа…

Д-р Димитър Ленков:  Да въвежда лимити.

Д-р Стойчо Кацаров:  Това е.

Водещ: Единодушни ли сте за това?

Д-р Димитър Ленков:  Категорично, да.

Водещ: Да. Да отпаднат лимитите и кой, колкото си е изработи, парите да вървят…

Доц. Стайко Спиридонов:  По-скоро по-правилно е, ако кажем, че парите вървят след пациента, защото в момента пациентите вървят след парите, което не е правилното.

Водещ: Да. Когато чуя, че пациентът върви след парите, това от години го слушаме това…

Доц. Стайко Спиридонов:  А не може да стане, а не може да стане.

Водещ: Въобще пациентът има ли някакви пари. Хайде, сега да чуем доболничната помощ какво става. Д-р Ставракиев, здравейте. Използвайте слушалки в студиото. Каква е ситуацията в доболничната помощ, на фона на лимитите и на тази методика?

Д-р Георги Ставракев: Ситуацията в доболничната помощ е, бих казал, по- тежка, отколкото е в болничната, особено в специализираната извънболнична…

Водещ: Дайте един пример, за да говорим практически какво се случва? Да можем да си го представим?

Д-р Георги Ставракев:  Ще ви дам пример. От една страна общопрактикуващите лекари след намалението първоначално, регулативните стандарти с 10 до 30 %,на специалистите също. От друга страна, порочният механизъм за улеснен достъп, тук ще се съглася, че достъпът до болниците наистина е може би един от най-лесните в Европа. Друг парадокс е на лице. Достъпът до специалистите, извънболничните е един от най-трудните в Европа, защото ние отдавна сме свидетели на един порочен механизъм, който действа и по никакъв начин, явно определени групи в нашето здравеопазване, не желаят това да бъде променено. Т.е. затрудненият достъп към специализираната извънболнична помощ става факт, а от друга страна има осигурен байпас. Той заобикаля тази специализирана помощ като филтър за улеснена хоспитализация в болниците, от една страна, а от друга страна, спирачката там е налагането на тези делегирани бюджети. Този нонсенс поставя цялата здравна система в една невъзможна ситуация. Първо, медицинската целесъобразност, която би трябвало да е водеща за определяне на показанията за хоспитализация, е нарушена в повечето случаи, защото възможността общопрактикуващите лекари, особено при плановите операции да не са задължени да препратят през специализираната извънболнична помощ, тогава, ако там не се получи съответното лечение, пациентът да бъде хоспитализиран, то този директен механизъм на хоспитализация е една от причините за бързото нарастване, от една страна. В момента, в който нямаше ограничения за приема в болници, т.е. т. нар. лимити, помните, че бяха стигнали до 2 милиона хоспитализации. Чудеха се какво да правят. Дали чрез акредитацията да се ограничи това. Всички предложения изключваха това, за което говорят моите колеги в студиото, да се приложи просто този принцип, който беше заложен в началото на реформата. Парите да вървят след пациента. Аз ще ви кажа и защо не се прилага. Защото явно на някой дълги години е удобно и е изгодно да липсва реален контрол в системата, защото при реален контрол в системата, този механизъм няма как да бъде приложен. Има възможност от отчитане на реално неизвършени дейности. В какъв процент, тука няма да се впускам да говоря, но по никакъв начин приказките за т. нар. интегрирана информационна система, ако си спомняте, тази удобна дъвка се спуска и бих казал, се успокояват хората, че едва ли не, ние всяка година, може би след 1-2 месеца тази система ще заработи и най-после контролът, истинският контрол, защото тогава единствено можем да говорим за реален контрол в здравеопазването.

Водещ: Добре. С днешна дата, моля ви, да бъдем максимално полезни на пациентите. Към днешна дата, какво се случва?

Д-р Георги Ставракев:  Към днешна дата, има много сериозно лимитиране и ограничаване на достъпа до специализираната извънболнична помощ. От една страна на колегите, общопрактикуващи, особено които вече бяха осъждани многократно за надвишени регулативни стандарти, им писна вече да се занимават и те просто наистина, при първа възможност, си спестяват тези консултации, което постави лечебните заведения, работещи в този сектор, извънболнична специализирана помощ, на ръба на оцеляването, финансовото.

Водещ: Връщат ли се пациенти?

Д-р Георги Ставракев:  От друга страна…

Водещ: Моля ви се, само да кажем?

Д-р Георги Ставракев: Не се връщат пациенти, а пациентите им се увеличават кешовите плащания. Несправедливостта в нашата система, по отношение на плащанията, се увеличава и без това знаете, че многократно беше повтаряно, че относителният дял на кешовите плащания, спрямо публичните средства, които се отделят за здравеопазване , е много над европейските норми. Над 40 % са кешовите плащания в Европа като елемент на доплащане от пациента се движи от порядъка на 15 до 25-30 %.

Водещ: Чакайте, останете, моля ви така, да чуем и коментара в студиото? Д-р Кацаров, ЦЗПЗ? При плащащи здравните вноски, случва се този абсурд и кешовите плащания се увеличават на пациентите, при условие, че имаш право на консултация със специалист, само, че няма направления. Отказва ти се? Има лимит в болницата?

Д-р Стойчо Кацаров: Когато започна здравното осигуряване, нямаше никакви лимити, нито за болниците, нито в извънболничната помощ. Те бяха въведени като някакви прогнозни дейности 2 г., 3 г. даже, след като започна здравното осигуряване. След това станаха фиксирани стойности и с е стигна до тия неща. Сега да изчислявате колко стотинки, колко…

Водещ: Въпросът, ако нямаш пари да направиш кешово плащане, ако нямаш с какво да си платиш, какво правиш?

Д-р Стойчо Кацаров:  Няма да се лекуваш.

Водещ: плащаш здравни осигуровки?

Д-р Димитър Ленков:  Ще бъдете с нарушени основни права.

Доц. Стайко Спиридонов:  То е ясно. Той е риторичен този въпрос. Нека да кажа какво, според мен, трябва да се направи, защото това има вече смисъл. Ние сме го дъвкали с тия стандарти, с тия лимити години наред. Това, което трябва да се направи, според мен, лимитът не трябва да е, няма как да е,…все ще се наложи. Лимитът не трябва да е лекаря. Лимитът на прегледи трябва да е в болния. Лекарят да преценява чисто медицински има ли нужда или няма, без да държи за това има ли пари. Това не е негова работа. Лимитът трябва да е в болния и той трябва да си прави сметка на парите. Може ли да си позволи, колко може да си позволи и дали би си позволил да злоупотребява с това нещо, защото тези лимити са въведени, заради злоупотреби и това трябва да се каже ясно, заради злоупотреби с направления. Размяна без да има физически лица. Затова са въведени. Това нещо може да се предотврати, ако лимитът е в болния, не в лекаря. Той няма да има интерес, ей така да му заминава направлението, защото след като му замине, след това ще трябва да плаща.

Водещ: Какво трябва да се направи за тези лимити? Наистина е много важно. Ще влезем в детайлите след 10.30. Новините на „Дарик” радио. Сега обаче, моля ви се, ми кажете, само за да изчистим. Не знам дали това е детайл или е нещо много важно. Лекарският съюз продължава ли да настоява за оставка на шефа на НЗОК?

Д-р Димитър Ленков:  Категорично, да. Имахме в събота национален съвет, на който председателите на лекарски колегии с пълно болшинство, застанаха зад позицията, че ние продължаваме да искаме оставката пи най-бързия начин на този управител на НЗОК и избирането още тази седмица на нов, тъй като парламентът все още работи и той може много бързо, в рамките на един ден, това нещо да стане.

Водещ: Искате нов председател на здравната каса, нов управител на здравната каса? Добре…

Д-р Димитър Ленков:  Да и също и на методиките, които са за 2012-а.

Доц. Стайко Спиридонов:  … не оправи методиката в тази …, която мога да нарека здравеопазването, оставката не бива да се дава. Трябва да носи отговорността и веднага след това оставка.

Водещ: Първо да свърши работа и след това оставка? ЦЗПЗ?

Д-р Стойчо Кацаров:  За мен е важно да бъдат отменени лимитите. Това е важно и за лекарите. Това е важно и за пациентите. Няма никакво съмнение, че д-р Цеков, както и г-жа Десислава Атанасова, както и всички предшественици са част от едно провалено управление, в областта на нашето здравеопазване, на здравната политика. Т.е. освобождаването им е решен въпрос, от гледна точка на политическата целесъобразност. Важното в случая е друго. Ние трябва да се насочим към това: незабавна промяна това, което искат и хората, които протестират всекидневно.

Водещ: Д-р Ставракиев, вие, ако ни чувате, кажете, националната асоциация на специалистите от доболничната помощ? Оставка или отговорност и бързо решаване на проблемите?

Д-р Георги Ставракев:  Лично аз на д-р Цеков се убедих, че не може да се вярва, тъй като бях участник в много смешни работни групи, в чието нашето участие беше само проформа и беше опит, бих казал, за легализирано съучастие на лекарския съюз и съсловната организация в едноличните решения, които в последствие бяха взети. Т.е. на д-р Цеков като личност ние му нямаме доверие и аз не мисля, че въпреки да е логично това искане, което чувам, да си довърши работата, защото наистина стресът и хаосът в системата би бил по-малък, но не е той човекът, който за съжаление, би могъл да свърши тази работа. Затова, колкото по-бързо бъде махнат и бъде сложен адекватен професионалист, експерт, който да се вслуша в логичните искания на цялото съсловие…

Водещ: Изкушавам се да ви питам. Кой е този човек? Изкушавам се наистина да говорим с имена, когато става въпрос за здравеопазване за министър и за председател на касата, но след новините на „Дарик” радио и най-важното, разбира се, какво трябва да се направи и докога търпението на пациенти и на лекари, наистина ще бъде изчерпано.

Парите вървят след болния и след пациента. Това чуха слушателите на „Дарик” радио във втората част на един много тежък разговор, разговор за здравеопазването България. Докога може да издържи здравната система, такава, каквато е сега, такава, каквато я познаваме всички ние? Песимистичен и оптимистичен сценарий се опитваме да начертаем. Песимистичният, разбира се е много тежък, обаче като че ли ми се струва, че има и оптимистичен в тази ситуация. Сега е моментът да се заложи някаква реформа, нещо реалистично, което може да промени?

Д-р Димитър Ленков: Този термин вече се изхаби. Реформа…

Водещ: Мръсна дума ли е думата реформа в България?

Д-р Димитър Ленков:  Защото толкова години от 99 г. насам, слушаме думата реформа, реформа, че системата трябва да се реформира, а нищо не се прави. Политиците изтъркаха от употреба и тя за нас, българските лекари не носи почти никакъв смисъл. А това, което вие казахте, вижте, здравеопазването е в много, много тежък колапс в момента. Самият факт, че има цели региони, където има недостиг на специалисти по определени специалисти, че има недостиг, ако щете, цели райони, където има недостиг на общопрактикуващи лекари. Колко вече практики са незаети? Т.е. нарушава се конституционният достъп на българските граждани до медицинска помощ. Едно е, лекарите са съсредоточени преди всички в големите градове –София, Пловдив, Варна, Плевен, но какво остава по малките населени места? Те имат затруднен достъп. На момент виждате какво става, особено в планинските райони. Мадан, Девин, болниците, Рудозем, хората там нямат достъп до медицинска помощ.

Водещ: Човешки крак не е стъпвал, камо ли лекарски крак на много региони в страната наистина. Обаче, д-р Ленков, оставката решава ли проблема? Какво трябва да се направи?

Д-р Димитър Ленков: Оставката е най-наболелият проблем, най-бързо трябва да се реши този проблем, оставката на този управител и веднага назначаването на нов. Избирането на нов, не назначаването, защото парламентът, избирането на нов управител. Връщането на методиките от миналата година, които с всичките си недостатъци, работеха много по-добре. Даваха много по-добър резултат, отколкото тазгодишните, за да може…

Водещ: Това малко ме притеснява. Връщане на нещо старо. Малко ме притеснява това.

Доц. Стайко Спиридонов:  Не съм много съгласен с д-р Ленков, защото…

Водещ: Доц. Спиридонов е това, национална асоциация на частните болници.

Доц. Стайко Спиридонов:  Да. Всяка нова методика е по-лоша от старата в първите три месеца. Това съм свикнал от години да го наблюдавам, като миналогодишната беше по-лоша от по-предишната, но според мен, тука не трябва да се спираме и да мислим само за едно, единствено нещо или това е една брънка от лошото, което се случва в здравеопазването. Здравната каса, да речем, методика или не. Тука говорим за системна грешка в здравеопазването, която върви от години насам. Системната грешка ръгна оттам, че още много отдавна българският гражданин му се втълпява в главата, че се лекува безплатно, че медицината е безплатна, че всеки лекар му е задължен. Същата…

Водещ: Защото лекарите си плащат здравни осигуровки?

Доц. Стайко Спиридонов:  Точно така, защото здравната осигуровка, която се дава, срещу нея и се получава такова здравеопазване. Ние трябва да се замислим дали здравната осигуровка е тази, достатъчна, срещу която искаме да получим качествено медицинско обслужване?

Водещ: Не ми казвайте, че на този хал ние трябва да мислим за повишаване на здравната осигуровка?

Доц. Стайко Спиридонов: Не, в никакъв случай. Не бива да искаме и извънредно много от това, макар че всички лекари в цяла България, дават всичко от себе си, за да лекуват хората. Нонстоп, независимо от това, въпреки че доста ще чуете гласове, чуват се, че са недофинансирани. Разбира се, че са недофинансирани клиничните пътеки. Чува се, че няма достатъчно заплати. Чува се, че всички бягат на запад, лекари, сестри и т.н. Всичкото това е липсата на финанси за издръжката на самите лекари и медицински специалисти. Те са също хора и имат семейства, но въпреки всичко те продължават да се грижат за своите болни. Въпросът е вече нивото и качеството.

Д-р Димитър Ленков:  Едно допълнение към това, което доц. Спиридонов каза. Давате ли си сметка и дават ли си сметка вашите слушатели, че държавата, българската държава е най-некоректният платец на здравни вноски у нас?

Водещ: Какво имате предвид?

Д-р Димитър Ленков:  Веднага ще ви кажа. Сумата, която държавата внася като здравни вноски за категориите лица, за които тя се е задължила по закон, от години е една и съща, въпреки увеличените доходи на съответните категории, за които тя внася. От години сумата е 941 милиона лева, които държавата внася за 9 категории служители. Това са съдии, прокурори, следователи, полицаи военни, ученици, студенти, лишени от свобода, митничари, данъчни служители. Да ги изброявам ли още? Държавни служители. Въпреки увеличението на минималната работна заплата и увеличените доходи на тези категории, държавата си позволява да не внася необходимите вноски, 8 %, а си позволява 4 %. Още по-нагло е поведението на финансовия министър в оставка Симеон Дянков, където имаше приет закон от това НС, че от първи януари 2013 г. здравната вноска, която държавата е задължена да внася, ще бъде 8 %. Това нещо беше суспендирано и приходите, които държавата внася в касата са много по-малко. Ето, откъде идват недостатъчните средства. Като сложите към това факта, че България има около 1,6 милиона души, при около 6,6 милиона население, здравно неосигурени лица, които не плащат здравни вноски, а консумират здравни услуги, ето откъде идват недостатъчните средства.

Водещ: Добре. Д-р Ленков, не трябва ли и на мен ми се струва Стойчо Кацаров да каже, че трябва да се върнем наистина да питаме, къде са парите? Финансовият министър вече си подаде оставката или го уволниха. Не знам какво стана. Няма го вече този човек, на който вие му искахте оставката много отдавна. Този човек си тръгна без да отговори на тези въпроси. Къде са парите? Задаваме, тези милиони, които ги няма?

Д-р Димитър Ленков:  Нека правителството в оставка да даде този отговор, защото решенията не са взимани еднолично. Аз много се съмнявам, че са взимани еднолично от лицето Симеон Дянков. Те са взимани от правителството, защото ние много добре си даваме сметка, че последните 4 г. бяха приватизирани от държавата. Бяха откраднати от системата на здравеопазването около 2,2 милиарда лева.

Водещ: От кой бяха откраднати?

Д-р Димитър Ленков:  Бяха прехвърлени. Първото нещо, 1,1 милиарда лева беше големият резерв, събран…

Д-р Стойчо Кацаров:  1,5 милиарда.

Д-р Димитър Ленков:  Милиард и половина, точно така, който беше взет, този резерв беше взет от касата и прехвърлен във фискалния резерв и с него бяха повишени пенсиите 2009 г., когато това правителство дойде. След това 430 милиона лева излишък на касата беше взет пак във фискалния резерв. След това още 350 милиона, след това още миналата година 50 милиона, 90 милиона.

Водещ: Заболява ме главата и слушателите също. Такива милиони, милиони, които има в здравеопазването, а когато отидеш трябва да си платиш преглед при специалист, 50 лева и…

Д-р Димитър Ленков:  Да, така е ,а в същото време се говори, че системата е недофинансирана.

Доц. Стайко Спиридонов:  … че грешката е системна. Тя е грешка на пространната политика. Това е грешка на политиката на едно управление. Това е.

Д-р Димитър Ленков:  И на липсата на такава, на липсата на здравна политика. Аз категорично заявявам, че това правителство нямаше здравна политика.

Водещ: А предишното имаше ли? По-предишното…

Д-р Димитър Ленков:  Не. И предишното нямаше. И предишното разсъждаваше по този начин и като резултат България има най-нисък процент от БВП, който се отделя за здравеопазване.

Водещ: Е, затова хората са на улиците. И срещу монополите, и срещу ниските доходи и хората и пациентите и лекарите, и всички ние сме хората и сме на улицата.

Д-р Стойчо Кацаров:  Да. Искаме пълна промяна, така е. Да кажа за парите няколко думи. Здравната система се издържаше с 6 % вноска допреди няколко години. След това беше увеличена на 8 % и това, което се събра като излишък, държавата го събра и го похарчи за нещо друго.

Водещ: Ние не знаем това. Няма и да разберем.

Д-р Стойчо Кацаров:  Ние знаем, няма и да разберем. Ако е незаконно, има ред да бъде потърсена отговорност. Ако е законно, няма смисъл да го обсъждаме повече. Въпросът, че парите са недостатъчни, твърдението, че парите за здравеопазване са недостатъчни, е недоказано твърдение. Има сериозен аргумент в обратната по-висока. Откриването на нови частни болници, хайде, да не са кой знае какви, ама 10-12 годишно нови се откриват, частни болници е знак за обратното, че има неразпределен ресурс.

Водещ: Много ли са частните болници в България?

Д-р Стойчо Кацаров:  Не, не. Малко са. Те са 1/3 от всички болници. Аз се надявам някога да станат всички да станат,100 % да са частни болници. Мисълта ми е друга, че откриването на нови болници, независимо какви са, означава, че има неразпределен ресурс. Преди 10 г. в Германия въвеждат задължително автокаско на всички автомобили. В резултат на това, броят на сервизите се увеличава 10 пъти, защото автокаското усвоява ресурс, а някой трябва да го усвои. Усвояват го автосервизите. По същата логика следва, че разкриването на нови лечебни заведения за болнична помощ е резултат на това, че има не разпределен финансов ресурс, но важният въпрос, няма смисъл да спорим за това. Ние нямаме достатъчно факти и доказателства, за да обосновем едното или другото твърдение. За мен важният въпрос е тоя, обществото решава колко пари може да отдели. То в момента е преценило, че 8 % може да отдели. Важното е в случая тези 7 %,, тези средства, които се събират, да се харчат по максимално най-ефективния начин. Ако за нас, гражданите, защото всеки от нас утре може да стане пациент, за нас, това ни се вижда малко, ние сме свободни да решим. Нека да увеличим на 10 % или на 12 %. Ако ни се вижда много, можем да кажем, да намалим здравната вноска. Не ни трябват чак толкова медицински услуги. Във всеки един от случаите обаче, ние трябва да изградим и да функционира така, да организираме така здравната система, че колкото и да са средствата на хората, те да се харчат по възможно най-ефективния начин.

Д-р Димитър Ленков:  И да се харчат прозрачно. Прозрачно да се харчат.

Водещ: За това говорим.

Доц. Стайко Спиридонов:  По принцип…

Водещ: Само извинявайте и ще ви дам думата. Нали по конституция пише, че парите за здравеопазване се харчат за здравеопазване ? Това е право, човешко?

Д-р Димитър Ленков:  Практиката показва, че в последните години това не е така, законът за здравното осигуряване, но този принцип в последните години беше категорично нарушен от управляващите в момента.

Водещ: Добре.

Доц. Стайко Спиридонов:  Мисълта ми е, че разкриването на частни или държавни или общински болници, това няма никакво значение. Ресурсът е един и същ. Той нито е повишен, нито е намален. Въпросът е преразпределението на този ресурс. Когато се разкриват частни болници допълнително, това не значи, че идват нови лекари извън България, че идват нови пациенти извън България. Те са едни и същи. Лекарите от едно място отиват на друго място. По-доброто качество, пациентът търси, по-добрият прием, по-добрият достъп. Те избират и пациентът определя къде ще отиде финансовия ресурс. Друг е въпросът, че финансовият ресурс не бива да го разглеждаме като разпределение на болници. Би трябвало генерално да се разпределя на брой легла в отделните региони, съгласно епидемиологичните и демографските проучвания и съответно здравната политика, на което и да е управление, трябва това да го определи. Къде, в кой регион, какви легла и колко трябва, има нужда и да бъдат те финансирани, а самите пациенти ще определят коя болница е по-добрата и къде ще отидат. Дали има частни болници? Да. Трябва да има още повече. Те са добри и капиталовите вложения там са собствени средства, т.е. неангажиращи държавата. Когато някой закъсва като държавна болница и после трябва а има субсидия, частната болница няма да има субсидия. Просто тя трябва да се справи със своя…

Водещ: Какво не, не? Чух Стойчо Кацаров да казва?

Д-р Стойчо Кацаров:  Не трябва да се разпределя нито на болница, нито на легла. Парите трябва да вървят след болния. Аз се уморих да го повтарям.

Доц. Стайко Спиридонов:  Това говоря.

Д-р Стойчо Кацаров:  Болният избира къде да се лекува, парите отиват след него.

Водещ: Дали е частна, общинска, университетска, държавна, каквато и да е болница.

Д-р Стойчо Кацаров:  Няма никакво значение. Това е пазар и конкуренция.

Доц. Стайко Спиридонов:  Едно от най-важните неща е да се осигури пазара на здравните услуги като си има държавна регулация. Не говоря административна регулация, държавна регулация на свободния пазар на медицински услуги. Колкото и да грубо да звучи, трябва да го има това и само тогава конкуренцията ще бъде на високо ниво.

Водещ: Нека само да се върнем при д-р Ставракиев, който надявам се, още да е на телефона, председател на националната асоциация на специалистите от доболничната помощ. Връщам ви в началото на втората част на разговора. Докога ще издържи при тази ситуация, системата на доболничната помощ? Казахте, че не се връщат пациенти на този етап, но се увеличават кешовите плащания на пациенти? Има ли вече напрежение пациенти-лекари при вас и ще се увеличават ли още тези кешови плащания? Докога ще се издържи в тази ситуация?

Д-р Георги Ставракев:  Мисля, че правилният въпрос би трябвало да бъде, докога ще издържи пациентът и докога ще има възможност да се увеличава относителния дял на кешовите плащания В ситуация на все по-сериозна финансова криза, вие продължавате да поставяте система в ситуация, в която лимитираният достъп да налага все по-големи кешови плащания, от страна на този, който има нужда, е бих казал, гавра и абсолютно некоректно поведение на цялата система, спрямо хората, които наистина имат сериозни медицински проблеми.

Водещ: Най-после казахме една дума, която наистина е важна. Гавра беше думата, която ми хареса.

Д-р Георги Ставракев:  Съжалявам. Може би да звучи малко силно, но това е истината. Прекалената демагогия и популизъм, на които се наслушахме, бих казал, в последните 6-7 г., защото проблемът наистина не е от последните 3 г. Той само се задълбочи, за съжаление, доведе дотам, че увеличи несправедливото преразпределение на публичните финансови средства, което доведе до увеличаване на относителния дял на кешовите плащания, от една страна и от друга страна, до неефективно харчене на минималните, бих казал, тука няма да се съглася категорично с д-р Кацаров, че парите били достатъчни. Публичните средства, трябва да е ясно, че е доказано, те са недостатъчни като относителен дял. Съжалявам, но няма цена в здравеопазването на медицинска услуга, с изключение на 2-3 специалности в болниците, техните клинични пътеки, които са що годе добре остойностени. Те са не повече от 3 до 5 %. Всичко останало е с гарантиран финансов дефицит при изпълнението на тая дейност. Т.е. като изключим тези добре остойностени специалности, всички останали са ощетени и то от години. Говоря, години от порядъка на 7-8 г. и неслучайно това доведе до абсурдния нонсенс да се получат 100 % разлики в доходите на лекарите, без да има 100 % разлики в техните квалификации. Замислете се върху това. Така че по отношение на специалистите, само бих искал да кажа на извънболничната помощ.

Водещ:Да, това е много важно.

Д-р Георги Ставракев:  Да. Докога ще оцелее системата? Системата ще оцелее дотогава, докогато от една страна, колегите, които нямат възможност за реализация извън страната, намерят някакъв индивидуален начин за друга реализация, но в никакъв случай самите лечебни заведения, които са поставени да работят при тези абсолютно нелогични механизми, при липсата на каквато и да е медицинска целесъобразно, а водеща да бъде единствено финансовата рестрикция и финансовата целесъобразност, нищо добро не чака системата, а още по-малко пациентът.

Водещ: Пациентът докога ще издържи? Този въпрос казахте вие, че е на дневен ред, специалисти, хайде да се опитаме…

Д-р Георги Ставракев:  Това е основният въпрос.

Водещ: Да.Хората са на улицата срещу монополите и не само разбира се. Ниски доходи, безработица, срещу политическия елит. Обаче монополите като че ли е ключова дума и здравната каса, в момента, здравната каса, монополист, казват от лекарския съюз?

Д-р Димитър Ленков:  Да, така е. Това е факт. В другите държави има, в Германия има 160 здравни каси и работи перфектно системата.

Доц. Стайко Спиридонов: Принципно монопол не е нещо лошо в здравеопазването на здравната каса, но по принцип трябва да има една здравна каса, една национална и множество допълнителни здравноосигурителни фондове, а според нас, трябва да има допълнително един задължителен здравен фонд, който да поеме тези кешови плащания, които д-р Ставракиев непрекъснато, няколко пъти вече споменава и е правилното и кешовите плащания тогава ще бъдат много по-ниски. Аз трябва да ви кажа, че в момента 80 % от лекарите работят частно. Дали ще ви изненадам с тези…

Водещ: Не, защото всички ходим в частните кабинети на лекари от държавни болници.

Доц. Стайко Спиридонов: Не говоря за това.

Водещ:А за какво?

Доц. Стайко Спиридонов:  Затова, че в момента 80 % от лекарите работят частно по следната причина, то е малко изненадващо така, но около 3000 работят в частните болници. Около 5000 са джипитата, около 11 000 са извънболнична специализирана помощ, независимо дали са общински или частни. Те горе-долу работят по един и същ начин. Т.е. приходи и разходи, не по един и същ начин и колко станаха дотук, около 25 хиляди са лекарите, които работят активно в медицината. Останалите са нерегламентираните плащания. Тези нерегламентирани плащания могат да спрат само тогава, когато действително излязат на бял свят и истински заработят допълнителните здравноосигурителни фондове към НЗОК. Това е истината. Аз казвам., има една истина и това е така. Няма болница, в която регламентирано или нерегламентирано да не се плаща кешово.

Водещ: Всяка болница с ценоразпис. Наистина сме го виждали. Стойчо Кацаров, здравната каса монополист. Как да се либерализира? Колко абсурдно да либерализираме, монопол в здравеопазването, през 2013-а, да?

Д-р Стойчо Кацаров:  Малко бъркаме понятието. Основният въпрос е дали трябва да има задължително здравно осигуряване или не трябва да има. Първо, на този въпрос трябва да се отговори. Тогава, вторичен е въпросът, колко здравни каси има и колко няма, защото Има държави, където няма задължително здравно осигуряване. Всеки избира как да си плаща разходите. Дали се застрахова, дали се осигурява, дали си държи на банкова сметка. Избира как да си плаща разходите. Ние сме приели, че трябва да има задължително здравно осигуряване. ТО не е непременно и мисля, че е правилно това и не трябва да се отказваме от това. Не е непременно свързано с една здравноосигурителна каса. Например Холандия, която има най-доброто здравеопазване в Европа от години наред, всепризнат факт, има съчетание задължително здравно осигуряване с множество осигурителни фондове, частни фондове и системата работи много добре. Държавният бюджет не отделя средства за здравеопазване. Изцяло системата на осигуряване работи самостоятелно, автономно и от държавния бюджет. Аз мисля, че това е един приложим модел и за България, но преди да стигнем до няколко то фондове, важно е да бъдат въведени принципи, за които говорихме. Това задължително осигуряване ни дава тази солидарност, така че всеки от нас, тя ни изравнява всички, независимо от доходите. Изравнява достъпът ни до болниците. И тоя, който има 2000 лева и тоя, който има 300 лева доход, минавайки през здравната осигуровка, имат равен достъп, д която и да е болница. Оттам нататък, място за солидарност няма. Има място за пазар и честна конкуренция. Аз отивам при д-р Ленков и парите, които идват с моята здравна вноска, отиват при него. Отивам при д-р Спиридонов, парите отиват при него. Като избираме повече хора д-р Ленков, той и неговата болница ще се разраства. Като не искаме д-р Спиридонов, неговата ще затихне и накрая може и да фалира. И в това няма никаква драма и обратното. Примерът е… Всъщност пациентът ще е регулаторът чрез своя избор. Тогава, който и да е от двамата ми колеги отсреща, ще се стреми да спечели моя избор. Как ще го спечели? Като бъде внимателен, учтив, като извърши тая дейност, даде необходимата, добра диагноза и лечение, да. Аз съм доволен. След това и моите близки ще отидат там. Сега не е така. Аз не нося пари след себе си. Той е заинтересован да се подмаже не на мен, подмаже, в добрия смисъл на думата, да се хареса не на мен, а да се хареса на директора на РЗОК, защото от него му зависи бюджета и това пречупва цялата система. Посоката на отговорност е тотално сбъркана и в резултат на това ниско качество на лечение, високи нива на корупция. Проста работа.

Водещ: Сбъркана работа. Разбира се, вие сте да, д-р Ставракев, вие сте?

Д-р Георги Ставракев:  Напълно подкрепям досегашните разсъждения на д-р Кацаров. Бих искал обаче да обърна внимание на една подробност, която мисля, че е много важна, когато говорим за холандския модел, който наистина би трябвало да е пример като ниво за Европа. Доказва се в последните 4 г.. Там, освен, че има задължително и множество частни здравноосигурителни фондове, има нещо много важно. Има един обществен фонд, изравнителен …, т. нар, който балансира отношенията между частните фондове, така че тези, които записват по-болни, по-възрастни хора, да получават от този фонд, нещо като допълнителна субсидия, за да не се налага те да вкарат в самата осигуровка и премия, която трябва да плащат самите пациенти, да е по-висока. Т.е. да се изключи селекцията при набирането на клиенти от тези здравноосигурителни фондове и те наистина да бъдат поставени при едни равни условия. Тези пък, чиито фонд включва повече млади и здрави хора, които по0-рядко боледуват и имат нужда от по-малки медицински грижи, де факто този фонд повече събира пари, отколкото да харчи, има механизъм, който да го задължи накрая на годината или периодично със съответния анализ на данните, този фонд пък да даде пари в този изравнителен пул. Ако този механизъм не бъде направен, ситуацията и системата няма да бъде балансирана. Затова в Холандия хората са доволни и затова преразпределението го приемат за справедливо и хората са готови да плащат, защото получават наистина равнопоставеност при ползването и равнопоставеност при плащането. Това бих искал да добавя.

Водещ: Добре. Аз мисля, че вървим към финал на този разговор. Нека да го завършим наистина конструктивно и конструктивно можем да го завършим така. Обществен съвет е модерната дума напоследък. Обществен съвет към различни министерства, към президента. Вие сте нещо като обществен съвет в момента към радиото, да. Чухме най-различни мнения. Събрахме ви максимално пъстра компания. Кажете, какво трябва, не вярвам, че тези неща ги знаете само вие? Вие ги говорите от много време, в национален ефир. Много хора ги знаят. Защо никой не ги направи, като са толкова ефективни, толкова добри. Знам какво ще ми кажете, няма воля или какво?

Д-р Димитър Ленков:  Няма политическа воля.

Водещ: Няма политическа воля.

Д-р Димитър Ленков:  Няма политическа воля. Вие видяхте, правителство, което е в оставка, какво беше приоритетът? Магистрали, инфраструктури. Това е. Здравеопазването беше последна дупка за кавал за тези управляващи и за предишните и за по-предишните, което е най- страшното.

Доц. Стайко Спиридонов: … преди малко каза, че здравеопазването не е благоденствения остров. То не само здравеопазване. За да има здравеопазване, трябва да има добра икономика. За да има добра икономика, трябва да има…

Водещ: Ама много пари има в здравеопазването. Много лобита има като че ли в това здравеопазване. Оттук нататък има ли светлина в тунела?

Доц. Стайко Спиридонов: Няколко неща трябва да се направят. Първото нещо, което е да се остойностят медицинските дейности. Ако си спомняте преди години се създаде такава група към МФ и нищо не се получи. И знаете ли защо не се получава? Защото, когато направиха сметките за остойностеното, се вижда, че тя е многократно по-висока от това, което се плаща в момента. Втори момент, лекарската професия е саморегулираща се професия. Трябва да бъде променен закона за съсловните организации. От нова структура се нуждае Лекарския съюз, със законово облечени функции, защото в момента лекарският съюз е силен, но само на думи. Третото, което е…

Д-р Стойчо Кацаров:  Ще махаме монополите, то и това е монопол.

Водещ: И лекарският съюз е монополист.

Д-р Димитър Ленков:  Така е в много европейски, да не кажа в повечето европейски държави. Лекарската камара или асоциацията или съюзът, там, както се нарича, е един. Няма 2 и това е в повечето европейски държави.

Водещ: Ама и на вас не ви се дава така кокалът?

Д-р Димитър Ленков:  Това не е кокал, извинявайте, г-жо. Това не е кокал,, а е една много тежка отговорност. Честно ви говоря.

Доц. Стайко Спиридонов:  Структурата трябва да бъде променена и другото, да се направи най-накрая задължителната здравна карта, но с научен подход. Да не се прави хаотично. Да не се правят хаотични стратегии. Всяко правителство на четвъртата година произвежда стратегия, след което дава за следващото правителство. Следващото правителство идва и казва, а ние ще си направим нова стратегия и така това до безкрайност…

Водещ: Това пък електронно здравеопазване, електронна здравна карта, съвсем го бях забравила наистина.

Доц. Стайко Спиридонов:  Тази карта…

Водещ: Като идея е хубаво. Друго няма.

Доц. Стайко Спиридонов: Много е, което е трябва да се реформира, но …

Д-р Стойчо Кацаров:  Любимата дъвка на управляващите. Аз, ако позволите да обобщя, поне нещата, които мисля, че всички се съгласихме. Никакви лимити в болничната и извънболничната помощ, парите вървят след пациента. Запазване на задължителното здравно осигуряване и в перспектива демонополизация на НЗОК. Мисля, че по това имаме съгласие. По това имаме съгласие всичко.

Водещ: Ето, така завършва конструктивно, без някой да е напускал, без освирквания, този обществен съвет, който направихме. Обаче кажете ми, виждате ли лице, име, което да може да изнесе това нещо напред?

Д-р Димитър Ленков: Тука не става дума за име. Тука става дума за виждане, тъй като у нас политическите партии са тези, които идват да управляват и те управляват. Тука става дума за виждане на една политическа партия, даже не бих казал една, а на всички, защото здравето на българската нация е най-ценният капитал. И както показва ежегодният отчет, здравето на нацията, който миналата година беше внесен за разглеждане в парламента, здравето на българската нация е изключително тревожно. Българинът е болен и е беден и затова трябва да има консенсус. Всички политически партии какво здравеопазване ние можем да си позволим и какво здравеопазване искаме…

Водещ: Звучи прекрасно, обаче трябва да имаме здравен министър. Трябва да имаме един човек, здравен министър?

Доц. Стайко Спиридонов: Здравен министър с екип. Имаме достатъчно в България компетентни хора в здравеопазването , опитни, не на 33 г., а много повече опитни, примерно с 33-годишен трудов стаж, а не на 33-тодишна възраст, с един свой екип, които биха могли да направят това. Има достатъчно.

Водещ: Има такива хора, казвате?

Доц. Стайко Спиридонов:  Да, категорично.

Водещ: Добре. Да се опитаме поне да направим, имена конкретно няма да кажете?

Д-р Стойчо Кацаров:  Защо да не кажем? Бойко Борисов?

Водещ: Здравен министър.

Доц. Стайко Спиридонов:  Не го приемаме наистина.

Водещ: Кажете наистина…

Д-р Стойчо Кацаров:  Вече има опит със здравната система. Видя отвътре.

Водещ: Да се опитаме да направим профила на един добър здравен министър в България. Какъв да бъде той? Лекар ли да бъде, икономист ли да бъде? Какъв да бъде?

Доц. Стайко Спиридонов: На този етап задължително трябва да бъде лекар, на този етап. Малко по-късно, когато се направи добра здравна политика, защото министърът е просто излишен в една добре работеща здравна структура и здравна система. Министърът просто е излишен. Той просто трябва да направи добра здравна политика и оттам нататък, казвайте вече, саморегулираща професия, с добри лекари, които заемат длъжности в съответните комисии и в развитието на…

Водещ: БЛС има ли фаворит за нов здравен министър? Кажете, някой, който вие мислите, че трябва…

Д-р Димитър Ленков:  Аз бих казал, че ние никога не сме кадрували. Нека да кажа нещо.

Водещ: Някой, който така…

Д-р Димитър Ленков:  Аз не бих казал, че ролята на министъра е толкова важна. Тогава, когато той не среща, този министър може и да има идеи, но той не среща подкрепата примерно от правителството, той не среща подкрепата във финансовия министър, който тази идея, която той има, тази програма, да може да бъде осигурена с необходимите средства, за да се реализира,така че от тази…

Водещ: Това е ролята му. Той да бъде твърд, да бъде убедителен, да си отстоява позициите…

Д-р Димитър Ленков:  Тогава, когато това не е приоритет на цялото правителство, усилията му ще бъдат на халос.а Затова не е толкова важна фигурата на здравния министър. Това трябва да бъде задача # 1 примерно на следващото правителство, не на служебното, на това, което ще дойде след изборите.

Водещ: Важна е фигурата. Важно е той да убеди, да бъде решителен. Кой да бъде? Кажете, лекарският съюз?

Д-р Димитър Ленков: Ние не кадруваме и нямаме, не, никога не сме кадрували.

Водещ: Кажете фаворит? Ето?

Д-р Димитър Ленков: Никога не сме кадрували, но пак казвам, за нас е важно, правителството…

Водещ: Всички ви питат. Кажете си, д-р Ленков, да ви олекне?

Д-р Димитър Ленков: … здравеопазването на следващото правителство , което ще дойде след изборите, да бъде приоритет # 1. Това е най-важното за целия български народ.

Водещ: Дайте варианти?

Д-р Стойчо Кацаров:  … вие ги дадохте?

Д-р Димитър Ленков: Не, не сме ги дали никога. Те сами се предложиха.

Д-р Стойчо Кацаров:  Председател на лекарския съюз беше министър, заместник-председател беше министър…

Д-р Димитър Ленков: Те сами се предложиха, г-н Кацаров. Те сами се предложиха. Не са наше предложение, за съжаление.

Водещ: Д-р Цветан Райчинов, здравен министър?

Д-р Димитър Ленков: Не, той не предлага…

Д-р Стойчо Кацаров:  Аз така предлагам, д-р Райчинов, здравен министър, д-р Ленков шеф на касата.

Водещ: Чакайте, кой му е предлагал? Кой му е предложил?

Д-р Димитър Ленков: Трикратно му е предлагал Бойко Борисов. Той е отказвал.

Д-р Стойчо Кацаров:  Лично?

Д-р Димитър Ленков: Да, лично. Знам го от него.

Водещ: Добре. Д-р Ставракиев, и той иска да каже нещо? Вие имате ли фаворит?

Д-р Георги Ставракев:  Аз имам фаворит не като конкретна личност, а като образи качества, които трябва да притежава. Определено бъдещият министър, който ида е той, от която и да е партия, трябва да бъде лидер, доказан лидер, с доказани лидерски качества, с много висок авторитет, сред цялата гилдия…

Д-р Димитър Ленков: Морално.

Д-р Георги Ставракев:  С морал естествено. Т.е. по рецепта би трябвало да е функция на морала в повечето случаи и с ясна цел и възможности да обединява и да постига консенсус, но най-важният въпрос е да предразполага и активно да съдейства за постигане на консенсус. Защото накрая искам да кажа, че решаването на проблемите в здравната система минава преди това през много сериозен, вътрешно съсловен дебат и постигане преди това на вътрешно съсловни консенсус и, които до момент умишлено се избягват и се опитват по лобистки или заобиколен начин да се налага една или друга теза, без да е постигната преди това съответния консенсус. Затова нещата просто и не се случват, защото в един момент едно лоби има съответните лостове и възможности да въздейства. Следващия момент има друго лоби и затова цялата система е като едно браунингово движение. Абсолютен хаос, просто, защото не се търси предварителният консенсус, за да може стратегически да бъде изпълнявано това, което е решено и… Това е моето мнение.

Водещ: Добре. И така да завършим този разговор. Д-р Ленков, нямате да ни кажете на финала, кой е фаворитът на лекарския съюз за здравен министър?

Д-р Димитър Ленков:  Ние нямаме такъв.

Водещ: Ама как може да нямате човек, който да може да изнесе…

Д-р Димитър Ленков: Това не е наша задача да кадруваме. За нас е важно…

Водещ: Не да кадрувате. Кажете, има един свестен доктор, който мисли така и така и може да го направи?...

Д-р Димитър Ленков: Това е работа на … тъй като тука предложенията се правят от съответната политическа формация. Това е работа на…

Д-р Стойчо Кацаров:  А не може ли да бъде от народа, от съсловието…

Водещ: От съсловието, от съсловната организация?

Доц. Стайко Спиридонов:  Защо трябва да е политик въобще?

Д-р Димитър Ленков: Кога е било това нещо, та и сега да се случи.

Водещ: Има и камъни във вашата градина на лекарския съюз, много сериозни.

Д-р Димитър Ленков: Ние не си крием кривиците, но се стараем да ги оправим.

Водещ: Добре. Нова структура. Така се обединяваме. Преди това, ако не се случи отмяна на лимитите, всичките тези неща, за които говорихме и лекари и пациенти и болници страдат от хаоса и напрежението в здравеопазването. Излизате ли на улицата?

Д-р Димитър Ленков: Вижте, не става дума…

Водещ: Да или не само?

Доц. Стайко Спиридонов:  Това не е работа на лекаря.

Водещ: Лекарят, казвате вие, че от частните болници. Вие говорите от тяхно име?

Д-р Димитър Ленков: Формите и начините на протест ще бъдат решени допълнително, в зависимост от решенията, които трябва да бъдат взети, но аз бих казал, че българските лекари и сега си протестират. Терминал #2 ето ви и формата на протест. Те все повече намаляват. Все повече специалност имат недостиг на кадри и ако този процес не се спре, , т.е. българските лекари не намерят една добра среда за професионално развитие и квалификация тук и сега…

Водещ: И лекари и пациенти няма да останат. Това е песимистичният сценарий, обаче да вярваме в оптимистичния. Стойчо Кацаров?

Д-р Стойчо Кацаров:  Вярваме. Нещата не са чак толкова сложни за оправяне, поне тези, най-разрушените. Лимитите могат да бъдат отменени и тези седмица. Няма законова пречка да бъдат отменени и да се наложи принципа, че парите вървят след пациента.

Водещ: Край.

Д-р Стойчо Кацаров:  Що се отнася до протестите,ако колегите уважават професията си и болните си, аз мисля, че те са длъжни много остро да реагират на безобразията, които стават и не е нужно да излизат на улицата. Достатъчно е да кажат на здравната каса, ако вие не промените тези неща, ние от утре ще прекратим договора с вас. Това е…

Водещ: Това е форма на протест. Добре. Край, приключваме, благодаря ви за този разговор.

 

03/12/2012 - Доц.Спиридонов:ЩЕ СЪДИМ ТОЗИ, КОЙТО НАРУШАВА ЗАКОНИТЕ

20/10/2012 - Награди за деня на българския лекар

В рамките на 55-тия Събор на БЛС бе отбелязан Денят на бъргарския лекар - 19 октомври. На празничната церемония  бяха отличени лекарите   д-р Димче Миладиноски и д-р Йордан Христов от МБАЛ "Лайф Хоспитал" - Бургас за проява на висок морал и професионализъм в особено тежка ситуация с национално значение за всеотдайната им работа по време на атентата на летище Сарафово.

 

09/10/2012 - ПРОФ.Д-р ДАМЯН ДАМЯНОВ Е УДОСТОЕН СЪС ЗВАНИЕТО АКАДЕМИК

Ръководителят на клиниката по коремна хирургия в МБАЛ „Царица Йоана”, проф.д-р Дамян ДАМЯНОВ беше удостоен с най-високото научно звание – АКАДЕМИК. „ Това е закономерна оценка  за личния Ви принос в развитието на българската медицина и наука, то  е признание за авторитета  и ерудицията, с които развивахте Вашата многостранна дейност през годините.

ЖЕЛАЯ ВИ ОТ СЪРЦЕ МНОГО  ЗДРАВЕ И   ДЪЛГОЛЕТНА ПРОФЕСИОНАЛНА АНГАЖИРАНОСТ !” – се казва в поздравителната телеграма, изпратена от  председателя на НАЧБ доц.д-р Стайко Спиридонов д.м.

 

 

Назад

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Напред