Новини - Актуално

10/05/2010 - ДАДОХА 220 МЛН ЛЕВА НА НЗОК

28/04/2010 - Нели Нешева е новият директор на НЗОК

zdrave.net

За по-малко от 10 минути Народното събрание избра Нели Нешева за директор на НЗОК.В подкрепа на кандидатурата й гласуваха 101д епутати, 26 бяха против, 30 се въздържаха.Тя ще остане начело на НЗОК до 12 февруари 2015 г.

Нели Нешева беше допусната в пленарна зала при гласуването на кандидатурата й, но не взе думата за изказване. Дискусия около кандидатурата й не се състоя. Единственият изказал се преди вота беше депутатът Михаил Миков, който обяви, че Коалиция за България няма да подкрепи кандидатурата, въпреки че Нешева е оставила добро персонално впечатление у червените депутати. Левите обаче заявиха, че разглеждат смяната на върха на касата като „опит за реанимация на политиката на управляващото мнозинство”, която след 9 месеца е довела до недоволни лекари и пациенти, хронично недофинансиране и проблеми с нормативната база. От Коалиция за България обясниха, че не могат да приемат политиката, която Нешева смята да провежда, в основата на която е виждането за здравната система като източване на средства - не разходване на публични средства за здраве, а „някаква повсеместна кражба”. В кулоарите на парламента Нешева заяви пред журналисти, че като първа стъпка ще възложи одит в НЗОК, за да е наясно какво заварва, а в следващите 6 месеца ще проведе административна реформа. Новият директор на касата приема за своя задача и да осигури необходимите средства, за да може изпълнителите на медицинска дейност да работят спокойно и качествено.

Нели Нешева отказа да коментира обвиненията срещу предшественичката й на поста Жени Начева докато тече разследването, но заяви, че не се притеснява да не я сполети нейната съдба, защото ГЕРБ стои зад нея и ще я подкрепи във всяко отношение.

Нели Петкова Нешева е завършила МУ – София през 1987 г. Има и втора магистратура в НБУ по публична администрация. Започнала е трудовия си стаж в Ботевградската болница като лекар ординатор, след което е работила като акушер-гинеколог в Трета работническа болница и в Трета АГ-болница в София. Работила е и като мениджър в две фармацевтични компании повече от 6 години. В Столична община е била директор на Дирекция „Здравеопазване” в периода 2008-2009 г. От ноември 2009 г. е главен секретар на Министерство на здравеопазването.

Омъжена, с две деца. Има специализации и следдипломни обучения по здравен мениджмънт, маркетинг в здравеопазването, стопанско управление в страната и чужбина. Владее английски и руски език.

 

20/04/2010 - Анкета сред лекарите е категорична: И ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ ДА СЕ ФИНАНСИРАТ ОТ НЗОК

Българският лекарски съюз проведе национална анкета, замислена като инструмент за определяне на позицията на БЛС по често променящите се или въобще отсъстващи идеи за развитие на здравеопазването. Анкетата няма амбицията да отговаря на огромния брой въпроси на една здравна реформа, още по-малко БЛС има претенциите да иззема задължението на политиците за осъществяване на промените. Въпреки това получените отговори показват не само проблемите и настроенията на колегията, но подсказват и пътища за тяхното решаване. Получените данни са на базата на 1164 анкети от 27 районни колегии на БЛС.

Обобщението на най-важните въпроси е  на д-р Д-р Стефан Константинов, зам. председател на УС на БЛС.

Колко продължителен трябва да бъде всекидневният амбулаторен прием на ОПЛ:

Отговорите натежават към 8-10 часа дневно. Разгледано по групи обаче се забелязва сериозно разминаване във вижданията на отделните лекарски общности. ОПЛ, които са пряко засегнати, дават предпочитанията си към 6 часов работен ден. Обратно, за болничните лекари, работното време на ОПЛ трябва да бъде между 8 и 10 часа дневно. Същото смятат и  анкетираните СИМП. Обяснението на тези различия трябва да се търси в създадения и добре подхранван антагонизъм между различните групи лекари след въвеждане на сегашния здравно-осигурителен модел. Вероятно позицията на СИМП и БП се дължи на факта, че мнозина от тях работят и в единия, и в другия сектор, като реалното им работно време често е 10- 12 часа и повече дневно (с кабинет, работа в болница и дежурства), което надхвърля реалното работно време на ОПЛ.

Работното време на ОПЛ трябва да включва:

Почти половината от запитаните отговарят „работа в кабинет” и „домашни посещения”, а 44% смятат, че ОПЛ трябва да дават дежурства и разположения. Тук консенсус между всички лекари е постигнат относно работата на кабинет и домашните посещения. Относно разположенията и даването на дежурства ОПЛ са силно резервирани, за разлика от СИМП и особено болничните лекари, за които това е първи избор.

Как да се осигури достъп до медицинска помощ извън времето за амбулаторния прием на ОПЛ:

Категорично сегашната форма – „консултация по телефона” е отхвърлена. Само 8% от колегите я смятат за удачна, като това не е предпочитанието и на самите ОПЛ. 42% предлагат обслужването да се осигури чрез договори с други лечебни заведения. Другите отговори на въпроса подсказват решение, което би било приемливо за всички. 24% смятат, че извън амбулаторния прием достъпът трябва да се осъществява чрез дежурства в кабинет, 23% смятат, че този достъп не трябва да е ангажимент на ОПЛ. Последното е и основно мнението на самите ОПЛ. Съвсем логично изглежда, че медицинската общност би приела решение на въпроса с 24 часовото разположение под формата на снемане на ангажимента от ОПЛ за гарантирането му и създаване на кабинети (центрове), където всеки желаещ да дава дежурства и разположения, вкл. и самите ОПЛ. Подобни практики има в чужбина.

Трябва ли ОПЛ да имат възможност да работят в други звена:

На практика 2/3 от лекарите одобряват тази възможност. Близо половината от запитаните подкрепят идеята ОПЛ да работят в спешната и неотложната помощ.Как да се развива заплащането на ОПЛ:

53% искат да се върви към заплащане за дейност, следвана от дейност и доплащане – 13%, само доплащане – 9%. Докато ОПЛ виждат развитието на доходите си по всички линии – капитация, за дейност и доплащане, останалите лекари смятат, че акцентът трябва да се постави върху дейността.

Трябва ли да има допълнително финансиране за домашно посещение и под каква форма:

Значителното мнозинство лекари смята, че домашните посещения трябва да бъдат финансирани допълнително. Само 16% са против. 39% предпочитат доплащането като форма на финансиране,  35% плащане от осигурителя, а 10% държат и на двата механизма.  

Мнението за потребителската такса:

Най много са гласовете в подкрепа тя да бъде без изключения за всички – 45%. 1/3 предпочитат да остане, както е в момента, а 20% смятат за добре да отпадне. В последната група основен принос имат болничните лекари. Те нямат пряк финансов интерес от таксата, а от друга страна дори имат интерес от отпадане на подобен ограничителен механизъм.

Трябва ли осигурените лица да имат свободен достъп до консултация със специалист:

66% отговарят „Да, без изключения”. 19% избират това да бъде само чрез ОПЛ. Логично най-ревностни застъпници на свободния достъп намираме в средите на СИМП и БП, но трябва да се отбележи, че сред ОПЛ гласовете са разделени по равно. Това показва, че значителна част от ОПЛ са уморени от възлаганата им задача да бъдат икономически gatekeeper-и на вечно недофинансираната ни система, обирайки негативите й.

Какъв все пак трябва да бъде ограничителният механизъм:

56% посочват доплащането, 34% - лимит към всяко осигурено лице, 10% - друго (някои от отговорите: без ограничителен механизъм,Потребителска такса, Допълнителна осигуровка, Частично доплащане на специалиста, Частично доплащане след използването на определен брой направления)

Как трябва да се контролират разходите в доболничната помощ:

Само 6% одобряват сегашната система. 37% искат лимити към осигурените лица. 34% от лекарите залагат на доплащане. Изводите, които могат да се направят в помощ на реформата, са, че е дошъл моментът за промени в доболничната помощ, изразяващи се в освобождаване на ОПЛ от несвойствените им немедицински функции и неосъществими задължения, либерализация на достъпа до специалисти и изследвания и подмяна на административната регулация с пазарна, което би могло да се осъществи с въвеждане на частичното доплащане – директно или поемано от допълнителен фонд.

Между 2000-2008г. хоспитализацията се е повишила. Тази продължаваща тенденция се дължи на:

Отговорите са ясни: За значителното мнозинство анкетирани това не е естествен процес, а предизвикан от правилата, по които функционира здравеопазването. Всички изследвани подгрупи лекари са единодушни в оценките си.

Болниците в България са:

Анкетираните са се разделили на 3 почти равни части: 38% отговарят, че са прекалено много, 34% - достатъчно на брой, а 23% не смятат, че това е важно. ОПЛ и СП смятат по-скоро, че са достатъчно на брой, без ясно да заемат позиция, докато СИМП и болничните лекари дават предпочитание на оценката за големия им брой. Обаче при разрез на гласувалите от болници се вижда ясно разделение на мненията в зависимост от вида на лечебното заведение. Докато за работещите в областните болници категорично броят на болниците е прекалено голям, за общинските този показател не е важен, или намират броя на нормален. Явно въпросът е натоварен със силни икономически интереси и очаквания от бъдещи преразпределения на пазарите.

Необходима ли  е държавна регулация на броя на болниците:

Почти равен резултат – 55% казват „да”, а 42% - „не”.

Трябва ли частните болници да бъдат финансирани чрез договори с НЗОК:

55% от анкетираните дават положителен отговор, т.е. този въпрос за БЛС не подлежи на дискусия към момента.

Трябва ли да има държавно финансиране на болниците:

Мнозинството лекари са приели, че е съвсем нормално държавата да финансира болниците, в които има участие, но не са малко и тези, които приемат за нормално това да бъде за всички болници, без значение на собствеността. На трето място по брой мнения е финансирането да бъде само за отдалечените болници. Отричащи ролята на държавата във финансирането на болниците са около 5% от анкетираните.

Финансирането на болничната дейност от страна на НЗОК трябва да става на базата на:

Въведените от тази година делегирани бюджети срещат одобрението на едва 2%. Клиничните пътеки са приети за удачна форма от 9%, а ДСГ се ползват с подкрепата на 34%. Повече от половината анкетирани обаче не вярват в чудодейната сила само на един метод за финансиране и избират отговора комбинирани механизми.

Кое твърдение според вас относно клинични пътеки е по-близо до истината:

Огромното мнозинство лекари (75%) отговарят „Стимулират фалшивото отчитане на дейности, от които реално пациентът не се нуждае.” Само 20% ги намират за „Полезни са за поддържане на качеството”.

Приемате ли въвеждане на доплащането за болнично лечение:

63% отговарят „да”, 33 на сто са „против”. Мненията на лекарите от  първична, специализирана и болнична помощ съвпадат.

Ако отговорът на предходния въпрос е положителен,  доплащането трябва да бъде:

53% избират „Различно ниво на доплащане за различните видове лечения”,  следвани от предпочитащите фиксиран процент от цената – 24%.

Изводът, който се налага по подобие на доболничното здравеопазване е, че доплащането може да се яви едновременно като източник на реални средства за крайно нуждаещия се болничен сектор и едновременно с това средство за контрол на разходите и пресяване на работещите реално с пациенти структури.

Смятате ли, че цените, на които плаща НЗОК, трябва да са различни за различните болници?

Въпрос често поставян от представители на университетските болници. 49% обаче са на мнение, че това не е пътят и избират че „За една и съща дейност да се плаща една и съща цена, без значение на местоположението, оборудването и персонала”. Което отговаря на досегашната позиция на БЛС. По-високо технологичните болници трябва да печелят от повече пациенти и обслужване на тежки случаи, които да се заплащат по-скъпо. Но ако някоя „по-обикновена” болница успее да лекува подобни случаи, географското й положение, собственост или размер не трябва да са автоматична пречка за равното и заплащане спрямо която и да е друга болнична структура. 

Средствата от задължителните здравните осигуровки трябва да се използват за:

Възможните отговори са 3. 18% са привърженици на запазване на сегашната система и предпочитат осигуровките да се използват само от НЗОК. Пълна демонополизация или основен пакет в НЗОК и допълнителен във фонд по избор получават почни еднаква подкрепа – респективно 41 и 38%. Няма различия в мнението на отделните групи лекари.

Изводът: лекарското съсловие би приело положително стъпки в посока демонополизация на НЗОК.

Според Вас реформата трябва да започне в:

Доболничната и болничната сфера едновременно – 83% споделят това мнение.

 

 

 

18/02/2010 - Предложения на Асоциацията за промяна в ЗЛЗ

                                                           

                                                              ДО Д-Р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА

                                                                     ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ КЪМ

                                                                     НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА

                                                                     РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения №002-01-5, внесен от Министерския съвет на 11.01.2010 г.

 

Уважаеми г-н Председател,

 

В oтговор на Ваше писмо, касаещо горепосочения Проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, от името на Национална асоциация на частните болници предоставям на Вашето внимание следното становище:

Предвид тенденциите на протичащите демографски процеси, нивото на заболеваемост и трайна неработоспособност, физическото развитие на децата и подрастващите, качеството на живот и влияние на факторите на околната среда, трайната тенденция за влошаване на здравето на нацията, съпътствано от демографска криза и по-високия относителен дял на лицата от старшата възрастова група, в сравнение със страните от Европейския съюз, може да се заключи, че е налице промяна в потребностите на населението от здравни грижи, което от своя страна е мотив за търсене на нов подход за тяхното удовлетворяване, в хода на развитие на здравната реформа в Република България. В тази връзка, считаме, че промените, залегнали в Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, на този етап от реформата в здравеопазването, съответстват на здравните нужди на населението.

 

По § 4 от Проекта на ЗИДЗЛЗ: Подкрепяме промените в чл.9, свързани със статута и дейността на лечебните заведения за болнична помощ. Правилно съобразен е чл. 9, ал. 3, тъй като считаме, че всяка болница може да извършва определена дейност с национален или уникален характер.

 

По § 8 от Проекта на ЗИДЗЛЗ: По отношение на чл.19, ал.2: Въвежда се изискването за лечебните заведения за болнична помощ да осигуряват непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности съгласно разрешението по чл.47. Разрешението по чл.47 за осъществяване на лечебна дейност обаче съдържа всички дейности и медицински специалности, по които лечебното заведение може да осъществява дейност. То включва и дейности по медицински специалности като: „Физикална и рехабилитационна медицина”; „Лъчелечение”, „Микробиология”, „Клинична имунология” и др., при които не се налага непрекъснато 24-часово изпълнение. В този смисъл, считаме, че текстът следва да бъде прецизиран, като предлагаме следната редакция: „(2) Лечебното заведение за болнична помощ осъществява 24-часов прием на пациенти чрез осигуряване на разположение на лекарите по медицински специалности съгласно разрешението по чл.47.”

 

По §9 от Проекта на ЗИДЗЛЗ: По отношение на чл.20, ал.3: Предлагаме да отпадне ал. 3 на чл.20, регламентираща откриването на структури за долекуване и продължително лечение или рехабилитация да може да се извършва след издаване на разрешението по чл. 47. Така ще се избегне повторението на процедурата по разрешителния режим, тъй като болницата веднъж вече е получила разрешение за медицинската дейност. По този начин лечебните заведения ще получат възможността да разкриват или закриват легла в съответствие с Правилника си за устройството, дейността и вътрешния ред.

 

По §16 от Проекта на ЗИДЗЛЗ: По отношение на чл.31, т.2: С цел гарантиране на качеството и достъпността на медицинската помощ предлагаме в чл.31, т.2 думите „вида” и „броя” да отпаднат. Мотивите ни за това са, че всяко демократично общество се бори за качество и конкурентноспособност. Потребностите и свободният достъп на пациентите до всяко лечебно заведение би следвало да бъдат определящи за броя и вида на същите. В този смисъл, въвеждането на вида и броя на лечебните заведения като елемент на областните здравни карти би довело до администрирането й, а не до въвеждане на най-обективния критерии за съществуването на лечебните заведения – потребността и достъпа на пациента.

 

По §26 от Проекта на ЗИДЗЛЗ: Като положителни можем да определим и промените, свързани с процедурата по издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност. Считаме обаче, че удължаването на времето за разкриване на болница с 2 месеца ще доведе до затруднения при инвестициите в лечебните заведения за болнична помощ.

 

По §27 и §33 от Проекта на ЗИДЗЛЗ: По отношение на чл.48, ал.1: Предлагаме да се прецизира от кой момент започва да тече 3-месечният срок за издаване на разрешението за осъществяване на дейност, тъй като посоченият момент: от подаване на документите по чл.47, може да бъде, както този по чл.47, ал.1 – представяне на заявление с приложени документи в РЦЗ, така и този по чл.47, ал.8 – изпращане на документите на министъра на здравеопазването. Основанието за вписването на секторите в разрешените за осъществяване на лечебна дейност не се съдържа в мотивите на настоящия законопроект. В този смисъл, неясни са причините за администрирането на това по-малко звено на лечебното заведение за болнична помощ. Даденото в тази връзка определение на понятието „сектор” в §33, чл.59б съдържа по-специално и ограничително изискване по отношение на медицинската специалност на сектора (с терапевтична или хирургична насоченост) за разлика от отделението, т.е. отделението е по-голямото и важно звено на лечебното заведение, за което няма такова изискване, а за сектора, които е част от отделението, има. С оглед на изложеното, не подкрепяме направеното предложение в тази му част.

 

По §41 от Проекта на ЗИДЗЛЗ: Считаме, че отпадането на задължителната акредитация на лечебните заведения е една от положителните промени, залегнали в проекта на ЗИДЗЛЗ, с която се дава възможност за финансово стимулиране на изпълнителите на медицинска помощ, които са се акредитирали доброволно, а това от своя страна ще представлява стимулиране на качеството на оказваната медицинска помощ.

 

Националната асоциацията на частните болници няма възражения и предложения по останалите текстове на законопроекта.

Изразяваме готовност и за бъдещ конструктивен диалог.

 

С уважение:

                                                                                  Д-р Стайко Спиридонов, д.м.

                                                                               Председател на Националната

                                                                               Асоциация на частните болници

17/02/2010 - Общо събрание на UEHP събра в Мадрид шефове на националните асоциации на частни болници в Европа

Провалът на Директивата за трансгратичното движение на пациенти в Европа, унифициране на качеството на здравеопазване в Европа, установяване на минимални критерии за сертифициране на болниците.

 

Това бяха част от проблемите на европейското здравеопазване, обсъдени по време на общото събрание на Европейския съюз на частните болници / UEHP/, на което като делегат присъства председателят на Националната асоциация на частните болници в България д-р Стайко Спиридонов, д.м.

 

Престижният форум се проведе на 5-ти февруари в Мадрид, а домакин на събитието беше Испанската асоциация на частните болници.

 

Генералният делегат на UEHP Паоло Джордано представи четири нови кандидатури за членство в съюза - на Македония, Сърбия, Малта и Дания. От доклада на Джордано стана ясно и желанието на последните две държави да развият частен здравен сектор. UEHP започва реализацията на проекта "Европейско етикиране на болници", разбра се още по време на форума. Проектът ще стартира с 15 болници, за да вземат участие в него обаче, лечебните заведения трябва да отговарят на определени базови правила, основаващи се на Европейските стандарти. Идеята е, постепенно проектът да обхване всички европейски болници.

16/02/2010 - След вчерашната среща в Министерски съвет

НАЧБ ОЧАКВА ПОВЕЧЕ ПАРИ ОТ ДЪРЖАВАТА

На вчерашната среща с министър-председателя Бойко Борисов, финансовия министър Симеон Дянков и здравния д-р Божидар Нанев, за участие беше поканен и председателят на НАЧБ д-р Стайко Спиридонов. Поради обективни причини, Асоциацията беше представена от д-р Христо Мазнейков / МБАЛ „Света София”/, който изказа своето задоволство от виждането на министър Дянков, че за здравеопазване трябва да се отделят поне 6% от брутния вътрешен продукт на страната. По повод изказване за приоритетите на „големите” болници, д-р Мазнейков каза „Няма малки и големи болници, има можещи и не можещи. Най – важното, което ние искаме е да имаме сигурност и предсказуемост когато работим. Пожелаваме си, след 3 години да имаме пари за здравеопазване, колкото са средните нива в Европейския съюз” – допълни той.

Още информация и коментари

 

 вестник "24 часа"

Вариант „Б" и за болниците

Промени се правят и в болничната реформа, в чийто успех властта реши да вложи цялата си енергия. При това само дни след замразяването на пенсионната. Вариантът се върна в изходна позиция и този път е далеч по-диалогичен. Гарантиран с 400 млн. лв. от резерва и шанс за малките болници. До „Кръгом" и план „Б" се стига, след като началната решимост да се затворят 100 лечеб¬ници срещна отпор. Хората се усъмниха, че дър¬жавата ще осигури на всеки болен хеликоптер, щом не смогва да издържа някакви си „мижави" болници. И очакват да не им правят вятър с перките, а да им предложат реална алтернатива.

 

Ще вадят 400 млн. лв. от резерва, но болниците да не спекулират с жертвите Още 1 г. живот за 15 болници - за да станат истински

Целта на здравната реформа била весели българи

Виктор Иванов

400 млн. лв. от резерва и гратисен период за закриването на болниците обеща вчера властта. Половин до една година отсрочка ще получат 15 болници в отдалечени населени места, за да изпълнят критериите за сключване на договори със здравната каса. Това обяви премиерът Бойко Борисов след среща с шефовете на болниците в страната, на която се опита да тушира напрежението заради закриването на по-малките здравни заведения.

"Целта е тези болници в кавички да се опитат да станат истински, вместо да ги закриваме", обясни Борисов. Ако не успеят да се реформират обаче, ще бъдат затворени и на тяхно място ще се направят центрове за спешна помощ. "Те и в момента по същество са такива, а не истински болници", заяви Борисов.

Коя болница ще ползва отсрочката и коя не, ще се решава индивидуално. Общият критерий ще е да обслужва хора, които нямат алтернатива. Такива са например болниците в Смолян и Гоце Делчев, дадени за пример по време на срещата. Втората със сигурност ще ползва отсрочката да приведе дейността си според здравната реформа, потвърди и здравният министър Божидар Нанев. Ако Гоце Делчев остане без болница, хората от района трябва да пътуват 120 км, за да постъпят в здравно заведение. За да се запази градската лечебница, ще й се даде шанс с по-добър мениджмънт да се покрият всички изисквания и да се помогне кадровата обезпеченост", обясни той.

“20 болници, които или нямат сключени договори със здравната каса, или имат за 1-2 пътеки обаче все пак ще бъдат закрити”, обяви Нанев. По-рано НЗОК обяви, че 12 са обречените, но в хода на проверките бройката може да нарасне. "Целта на реформата е по-добро здравеопазване, а не икономии. Големият въпрос е да спрем изтичането на пари и да постигнем максимално добро лечение навсякъде", заяви на лекарите премиерът Борисов. Доказателство за това била готовността на управляващите да плащат и над делегираните бюджети на болниците, ако успеят да докажат свършена работа.

Зам.-шефът на Народното събрание Лъчезар Иванов обещал парламентът да разблокира още 350-400 млн. лв. за допълнителни плащания към болниците, когато предвидените в бюджета пари свършат. Според финансовият министър Симеон Дянков това обаче засега не се налагало, защото той вече обещал допълнително 350 млн. лв. от преизпълнение на бюджета в НАП и митниците. “Целта на реформата е да имаме едни по-здрави, по-силни, по-щастливи и по-весели българи”, обяви Дянков. Той обеща на шефовете на болници до края на мандата да увеличи с 50% парите за здраве. В момента се отделяли 4,5% от БВП, а след три години щели да са поне 6%. За да се постигнело това нещо обаче, било нужно да се спрат далаверите в болниците.

На срещата с докторите, Борисов ги помолил да не спекулират с починалите хора, като твърдят, че са жертва на реформата. "Сега, ако ви поискам цифрите колко хора са починали в болниците ви ще видим, че хич не е малка", обясни той. Премиерът накарал лекарите да гласуват дали в страната да бъде разрешено движението на автомобили, ако знаят, че над 1000 човека ще загиват на година, разказа самият Борисов. Никой от шефовете на болниците не подкрепил такова решение. Всеки първи вторник на месеца шефовете на болниците ще се събират на съвет при премиера Борисов, за да решават проблемите си. "Не е задължително всеки да присъства, но когато имате проблем, заповядайте", обърна се към тях министър-председателят. По време на срещата той им казал, че са неговият управителен съвет за здравеопазването.

МНЕНИЯ

Частници: след 3 г. парите като в ЕС Поздрави за финансовия министър, че е признал, че болниците в България са недофинансирани, поднесе от името на частните болници д-р Христо Мазнейков. И си пожела в края на мандата парите за здраве у нас да стигнат средните нива в Евросъюза.

Ген. Тонев: Депутатите да се ангажират повече Народните избраници трябва да съдействат по-активно на министерството за здравната реформа, казва ген. Стоян Тонев, началник на ВМА. Нито един от народните избраници не се е включил в кампанията за разясняване на промените. "Не съм видял депутат от една или друга партия да иде на място и да обясни. Народното събрание зае позиция като известната фигурка на трите маймунки "Не чух, не видях, не разбрах". Сякаш здравното министерство на своя глава е решило да прави реформата", каза още ген. Тонев. Кампанията бездруго била малко закъсняла. Реформата трябвало да започне именно оттук. Пироговци готови да обучават колеги Готовност да отдели до 20% от специалистите в спешния институт "Пирогов" за помощ в градовете със закрити болници изрази изпълнителният директор на спешната болница доц. Димитър Раденовски. Специалистите от София ще помагат в квалификацията на колегите си от заместилите закритите болници спешни центрове, обясни той. Освен това "Пирогов" била готова да обучава и в своите клиники колеги от страната. Проф. Начев: Напред, имате подкрепата При тази политическа подкрепа, която има правителството, е грехота да не се извърши реформата, коментира след срещата шефът на "Света Екатерина" проф. Генчо Начев. “Реформата не е административен акт, цели да се увеличи качеството и то да е еднакво за всеки гражданин. Друга цел на реформата е ефективно да се изразходват обществените средства”, смята Начев. Според него всички присъствали на съвета лекари се съгласили, че реформата е закъсняла и при изпълнението й трябва да продължи, но като се отчита спецификата на регионите.

 

вестник "Стандарт"

 

Оперират ни по-бързо от Европа

Грехота е да не се извърши реформата при тази политическа подкрепа. Така шефът на Националната кардиологична болница "Света Екатерина" проф. Генчо Начев коментира мерките на кабинета за осигуряване на качествено лечение за всички. Директорът на частната лечебница "Мазнейкови" д-р Христо Мазнейков пък подчерта, че целта на промените е да стигнем европейските стандарти, но не трябва да се загърбват постиженията на сегашната здравна система. Той даде пример с бързината, с която всеки пациент може да получи операция. В Европа за планова хирургична намеса се чака по 6 месеца, а при нас човек като счупи крак в петък, в "Пирогов" го оперират в сряда, а при нас - още в събота, допълни докторът. Шефове на областни болници пък обясниха, че техните лечебни заведения са гръбнакът на здравната система извън София. Те настояват за гаранции, че свършената работа ще бъде платена и че ще имат равен достъп до еврофондовете като големите университетски лечебници. Сияна Севова

10/02/2010 - ДЕКЛАРАЦИЯ

ДО Г-Н БОЙКО БОРИСОВ

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Копие: ДО Д-Р ЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ

             ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ПРИ 41 НС

             ДО Д-Р БОЖИДАР НАНЕВ МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

             ДО Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЛС

 

 

                                              Д Е К Л А Р А Ц И Я

         от Националната асоциация на частните болници в България

 

           Уважаеми господин Министър-председател,

           Уважаеми господа и колеги,

 

Националната асоциация на частните болници одобрява стъпките в реформите и промените, залегнали в Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения.

Без съмнение, болниците трябва да разполагат с високотехнологично медицинско оборудване, а кадрите им - с висок професионализъм, за да предлагат качествена медицинска помощ на гражданите на България и Европейския съюз.

В същото време категорично изразяваме своя протест, спрямо:

Въвеждането на делегирани бюджети за болниците. Подобен подход връща системата на здравеопазването десетки години назад, по т. нар. методика „ Семашко”.

- Въвеждането на делегирани бюджети за болниците рязко ограничава правото на здравноосигурените лица за свободен достъп до лечебно заведение за болнична помощ, което от своя страна е грубо нарушение на правата на пациентите и чл. 35 от Закона за здравното осигуряване;

-Въвеждането на делегирани бюджети за болниците дава възможност за административно налагане или отнемане на дейности. Те са предпоставка за нелоялна конкуренция, предизвикана административно. По този начин освен добрите болници, не е изключена възможността и болници, успели чрез корупционни методики да завоюват позиции на пазара за медицински услуги;

- Въвеждането на делегирани бюджети за болниците администрира приема на определен брой пациенти. В същото време без отговор остават въпросите, който неминуемо ще задават всички здравноосигурени лица, които идват по неотложност в болница, с изчерпан лимит.

- Въвеждането на делегирани бюджети за болниците напълно отхвърля възможностите за свободен пазар на медицинските услуги.

 

Настояваме за:

1. Премахване на делегираните бюджети и освобождаване пазара на медицинските услуги.

2. Да бъде извършена реална оценка на болничните заведения, на базата на новите промени в Закона за лечебните заведения, чрез акредитация от независима институция.

3. Висок професионален контрол от страна на НЗОК по отношение средствата, разходвани от болничните заведения по клинични пътеки.

4. Заплащането на база гореизброените предложения да става безотказно за точно извършена медицинска дейност.

5. Строги санкции и прекратяване на договорни отношения в случаи на доказано отчитане на неизвършена медицинска дейност.

 

НЕКА ДАДЕМ ВЪЗМОЖНОСТ НА ПАЦИЕНТИТЕ САМИ ДА ОПРЕДЕЛЯТ КОИ ЛЕЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ ДА ОСТАНАТ НА ПАЗАРА, ЗАРАДИ ДОБРО И КАЧЕСТВЕНО МЕДИЦИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ.

 

С уважение:

Д-р С. Спиридонов, д.м

Председател на Националната асоциация

на частните болници

08 февруари 2010 г.

 

Назад

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Напред