Новини - Актуално

 

03/12/2010 - Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 40 от 2004 г

Проект за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 40 от 2004 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК (Обн., ДВ, бр. 112 от 2004 г., изм., ДВ, бр. 61 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 102 от 2005 г., изм., ДВ, бр. 88 от 20

Може да се изтегли от сайта на МЗ - тук

 

12/11/2010 - Д-р Стайко СПИРИДОНОВ пред в."Труд"

Осъдилата ни пациентка търси пари

 

Диана Тенчева

 

Д-р Стайко СПИРИДОНОВ, председател на Националната асоциация на частните болници

  Д-р Стайко Спиридонов е и изпълнителен директор на пазарджишката болница “Хигия”, която бе осъдена да плати обезщетение на пострадала болна.
 

- Пациентка осъди болницата ви и ще плащате обезщетение от 33 502 лева. Как от обикновена процедура за отстраняване на полипи в носната кухина, извършена от ваш доктор, състоянието на жената се влошава и се стига до частична парализа, епилепсия и нарушени умствени възможности, д-р Спиридонов?

 

 - По-скоро това са думите на самата пациентка. Тук имаме един болен, който търси пари от един доктор и една болница. Жената е имала вродено заболяване - дефект между носа и черепната кухина, който се нарича менинго целе. Рано или късно, независимо от интервенцията, е щяло да се стигне до това състояние. Това е много рядко заболяване. В случая се е развило усложнение.

 

- Казвате, че става дума за пари. Каквито и пари да й платите, тя вече няма да води нормален живот! Едва ли обезщетението е нейна цел?

  - Вижте, много лесно може да се стигне до пълна инвалидизация например при доброкачествени заболявания на белия дроб, задстомашната жлеза и т. н. Тук става дума за усложнение. И то след като пациентката си е тръгнала от нашата болница. Защото ние сме я изписали здрава. После тя е посетила други заведения.
 

- Държавните болници излезнаха на протести още преди близо 3 седмици. А частните се спотайват. Или вие сте доволни от здравната система, докторе?

  - Още с въпроса, който задавате, вие въвеждате неравнопоставеност между хората, които работят в частните и държавните болници.
 

- Не въвеждам нищо, а посочвам факти. А и не трябва ли да сте обединени в протеста?

  - Нашите лекари, независимо дали работят в държавни, общински или частни болници, чрез лекарския съюз извършват своите протести. Така че, като чуете, че БЛС протестира, това прави и асоциацията на частните болници, защото тя е негов асоцииран член.
 

- И все пак аз не съм видяла и един лекар от частна болница да негодува на протест.

  - Не сте видели, защото до този момент ние издържахме. По някакъв начин. Частните болници са доста жилави и се опитахме да се справим с капиталите, които притежаваме. Но стигнахме крайния предел, в който и капиталите на частните лечебни заведения се изразходват.
 

- Имате ли допълнителни искания към властта?

  - Исканията ни са основно за справедливото разпределение на финансирането в здравеопазването. По принцип то е недофинансирано, а в последно време е изключително зле. Намалението на средствата от държавата и здравната каса от около 20-30 процента води до по-тежки последици в частното здравеопазване, отколкото в държавното. Ние говорим за равнопоставеност между тях, но в същото време такава равнопоставеност при финансирането няма. Обикновено частниците сами придобиват своите активи, сградния фонд, апаратурата и всичко останало. Докато в държавните и общинските, в което няма нищо лошо, принципалът им в края на годината компенсира всички видове загуба. А ниското заплащане води до невъзможност частните звена да се справят със своите непреки разходи. Става дума за апаратура, сграден фонд и т.н. И още нещо: ако държавата или общините не платят задълженията на своите заведения, те фалират. А ако това стане с частните или с друг вид собственост? Те със сигурност не могат да оцелеят. Това е разликата накрая. Т.е. премиалното финансиране на държавните и общинските заведения води до по-голяма беля в частните болници. Ние искаме парите да отиват там, където отива и пациентът.А напоследък излизат наредби и нормативни актове, които се противопоставят едни на други. Да вземем последната, която изисква до 30 легла в специализирана болница.
 

- Идеята е да се окрупнят.

  - Това произхожда от погрешната методика за целта, която се поставя в Министерството на здравеопазването.
 

- Нормално ли е да има 414 лечебни заведения?

  - Ако са необходими, и 515 ще има. Но те трябва да са свободни на пазара. Да се продължи това, което започна да прави проф. Анна-Мария Борисова - да се види броят на леглата. Те са определящи за региона, но не за клиниките. А дали леглата ще са в 5, 10 или 15 болници, няма никакво значение. Защото тежестта на финансирането не е върху пациента или лекари, или медицинските специалисти, а върху инфраструктурата на самата болница. И затова се казва, че са много и се искат много пари.
 

- Бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски казваше, че Швейцария има 50 болници и както виждаме, не са го закъсали. Израел има 20 и система от травма центрове...

  - Естествено, защото пазарът е освободен. Това може да стане, както казаха, след като се определи броят на леглата за регион. А пациентите да определят кои болници да останат. Тогава те вече няма да са 500. А не да се регулират административно.
 

- Всички знаем как примерно за прорезна рана, за която не е необходим престой в болница, лекарите надценяват диагнозата, пишат болния по клинична пътека за 3 дни и вземат парите. Докога ще е така?

  - Връщаме се към тънката част с делегираните бюджети. Може би те са нож с 2 остриета. Може би те трябваше да се наложат, за да се избегне свръххоспитализацията, но тя е продиктувана от нужната. Нищо че не е наложителна. Защото по принцип парите по клиничните пътеки покриват по 65-70% от направените разходи по лечението. Как болниците да се справят със 70% плащане на харчовете? Аз не ги оправдавам и не съм им адвокат, но всеки тежък случай харчи след това десетократно повече, отколкото самата пътека. Как да се компенсират тези пари? Само по този начин! Той е нереден, неправилен и понеже го правят всички болници без изключение, може би това регулира делегирания бюджет.
 

- Бившата шефка на здравната каса д-р Румяна Тодорова казваше как голяма столична болница е имала една дейност през предходна година, а на следващата - с 16 млн. повече. Това не е ли пример за надписване на случаи?

 - Да, това не е правилно. Лошото е, че с делегираните бюджети закъсват истинските болници, които работят по правилата. И те ще излезнат най-вече на протестите.

  

- По показателя смърт какви са резултатите на държавните и частните болници?

 - В частните болници умират хора, както и в останалите. Когато има тежко болни хора и не можем да им помогнем, естествено има и летален изход. В нашата болница (“Хигия”, бел. ред.) не са умрели само 2-ма.

  

- Като тези след липосукция ли имате предвид?

 - Да, много повече са. Но това означава, че не връщаме тежки и усложнени случаи. Смъртността е еднаква във всички болници.

 

02/11/2010 - Стефан Константинов: Гарантирам, че здравеопазването догодина ще бъде по-добро от тазгодишното

Интервю на здравния министър в "Тази сутрин", Канал 1, гледайте тук

 

28/10/2010 - bTV- Дължи ли касата пари на болниците?

Интервюто на д-р Нели Нешева, може да видите - тук

 

25/10/2010 - Д-Р СТ. КОНСТАНТИНОВ: ИЗПРАВЯМ СЕ СРЕЩУ ТАКИВА ХОРА, КОИТО СТАЧКУВАТ

Интервюто на д-р Стефан Константинов в предаването "На 4 очи" - тук

 

14/10/2010 - Здравният министър иска от болниците отчет за тарифите за избор на екип

Цялото интервю на здравния министър по bTv може да гледате тук


08/10/2010 - Министърът:Реформата не върви толкова бързо, както трябва

Тук може да видите първото интервю на д-р Стефан Константинов прeд Нова телевизия

 

Назад 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 Напред

 

Национална Асоциация на Частните Болници 2009 Всички права запазени.