Новини - Актуално
22/11/2017 - преса
19/03/2014 - Становище на НАЧБ до комисията за защита на конкуренцията от 17.03.2014 г. Изх. № 1/17.03.2014 г. ДО Г-Н КИРИЛ ПАНГЕЛОВ – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНИ АНАЛИЗИ И ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА“ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ГР. СОФИЯ 1000, БУЛ. „ВИТОША“ №18 УВАЖАЕМИ Г-Н ПАНГЕЛОВ, В отговор на Ваше писмо с изх. №ИС-317 от 10.03.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията по образувано производство по преписка №КЗК-167/2014 г., предоставям на Вашето внимание следното: По т.1 от посоченото писмо относно това необходимо ли е съсловните организации на лекарите, лекарите по дентална медицина и фармацевтите да участват в договарянето и приемането на нормативните актове, определящи обеми, условия и цени в рамките на задължителното здравно осигуряване, изразявам следното: Съгласно чл. 53 на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за осъществяване на дейностите, предвидени в същия закон, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Български лекарски съюз (БЛС) приемат чрез подписване Национален рамков договор (НРД) за медицински дейности, а НЗОК и Българския зъболекарски съюз (БЗС) приемат чрез подписване НРД за денталните дейности. Обемите и цените на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО са обект на регламентация на друг договор, този по чл.55д от ЗЗО. Последният също се договаря ежегодно в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година: - за медицинските дейности - от 10 представители на НЗОК и 10 представители на БЛС; - за денталните дейности - от 9 представители на НЗОК и 9 представители на БЗС. Участието на съсловните организации в процесите по договаряне на НРД и договора за обеми и цени на мединските/денталните дейносити по чл.55д от ЗЗО, считам за необходимо. В съответствие с тези два договора лекарите в България оказват медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица, заплащана от НЗОК. Именно поради това, БЛС, в качеството си на представляваща и защитаваща правата и интересите на лекарите, е организацията, която следва да участва в процеса на договоряне на медицинската помощ, оказвана от нейните членове - лекарите. Тъй като изразявам мнение в качеството ми на представляващ частните болници в България няма да взема отношение относно договарянето на лекарствоснабдяването. По т.2 от писмото относно участието на представители на болници в договарянето изразявам следното: Както НРД, така и договора за обеми и цени на медицинската помощ, регулират договорните отношения между НЗОК и лечебните заведения, в т.ч. и лечебните заведения за болнична помощ. Ето защо считам категорично, че представители на лечебните заведения, независимо от тяхната собственост - държавна, общинска и частна, трябва да участват в тези процеси на договаряне. Тази възможност дава право на всяка една от страните по един договор да може да изрази своето становище, да го защити, след което то да залегне като клауза в този договор. В този смисъл, нормално е да бъде изразена волята на лечебните заведения за болнична помощ, тъй като те са изпълнителите на медицинска помощ по договор с НЗОК. По т. 3. от писмото, относно друга информация, която има отношение към предмета на образуваното пред Комисията производство не бих могъл да изразя становище. С уважение: Доц. д-р Стайко Спиридонов, д.м Председател на Национална асоциация на частните болници
16/03/2014 - Становище на НАЧБ до комисията за защита на конкуренцията от 25.11.2013 г.
Изх. № 11/25.11.2013 г. ДО Г-Н КИРИЛ ПАНГЕЛОВ – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНИ АНАЛИЗИ И ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА“ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ГР. СОФИЯ 1000, БУЛ. „ВИТОША“ №18 УВАЖАЕМИ Г-Н ПАНГЕЛОВ, В отговор на Ваше писмо с изх. №ИС-1469 от 15.11.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията по образувано производство №КЗК-1232/2013 г., предоставям на Вашето внимание следното: І. По т.1 от посоченото писмо относно мотивите за въведения в ЗЛЗ модел на юридическо отделяне на различните видове лечебни заведения (лечебни заведения за болнична помощ, лечебни заведения за извънболнична помощ и лечебни заведения по чл.10 от ЗЛЗ), изразявам следното: Всички лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности: диагностика, лечение и рехабилитация на болни; наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ; наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица; профилактика на болести и ранно откриване на заболявания; мерки за укрепване и опазване на здравето; трансплантация на органи, тъкани и клетки. Лечебните заведения оказват извънболнична и болнична помощ. Лечебните заведения за извънболнична помощ оказват медицинска помощ в амбулаторни условия. Когато обаче лечебната цел не може да се постигне в тези амбулаторни условия, лекарите са длъжни да насочат пациента за хоспитализация в болница. Например в болницата за активно лечение се лекуват лица с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия. Този вид и обем медицинска помощ не би могла да се извършва в Именно с оглед на вида, обема и спецификата на медицинските дейности, лечебните заведения са обособени на такива за извънболнична, болнична медицинска помощ и такива по чл.10 от ЗЛЗ, което отделяне на видове считам за обосновано. ІІ. По т.2 и 3 от писмото относно съществуването на актове от правото на Европейския съюз (ЕС), регламентиращи правно-организационната форма за осъществяване на дейност от различните видове лечебни заведения; нормативната уредба и практиката по отношение на правно-организационната форма на лечебните заведения в други страни членки на ЕС: В повечето страни членки на ЕС обособяването на лечебни заведения за извънболнична помощ и болнична помощ е факт, който съм установил при личните си специализации, обучения, семинари и обмяна на опит с колеги в някои от тези страни. Не разполагам обаче към настоящия момент с информация за конкретната нормативна уредба по отношение на правно-организационната форма на тези лечебни заведения в страните членки на ЕС. ІІІ. По т.4 от писмото относно разпоредбите на чл.36, ал.3 и чл.37, ал.2 от ЗЛЗ: Предвид изложеното в т.І и разпоредбата на чл.19, т.1 от ЗЛЗ, по силата на която лекарите от лечебно заведение за болнична помощ извършват диагностика и лечение на заболявания, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболнична помощ, считам, че разпоредбите на чл.36, ал.3 и чл.37, ал.2 от ЗЛЗ не биха могли да нарушат конкуренцията между лечебните заведения и да ограничат възможностите на лекарите да осъществяват дейности. ІV. По т.5 от писмото относно изискването медицинските центрове и медико-денталните центрове да осъществяват дейност минимум трима лекари/лекари по дентална медицина, а в диагностично-консултативните центрове минимум десет лекари с различни признати специалности. Считам, че този принцип е удачен за всички населени места с повече от 10 000 жители. В населените места с по-малко от 10 000 жители, изискването би могло да се преработи за по-малко медицински лица в МЦ и ДКЦ, но това подлежи на разпоредби от Министерство на здравеопазването. V. По т.6 от писмото относно изискването на чл.17 от ЗЛЗ диагностично-консултативните центрове (ДКЦ) да разполагат задължително с медико-диагностична лаборатория и уредба за образна диагностика: В медико-диагностичната лаборатория и рентгеновата лаборатория (която разполага с уредба за образна диагностика) се извършват предписани от друг лекар или лекар по дентална медицина специализирани медицински изследвания. Специализираните медицински изследвания са необходими и особено важни при диагностициране на едно заболяване. Затова съществуването на тези лаборатории в ДКЦ е съществено и необходимо условие за осъществяване на цялостния лечебен процес, при това без да е необходимо пациентът да бъде насочван към друго лечебно заведение за изследвания. Поради това считам, че тази цел не може да бъде постигната, ако тези изследвания се извършват по договор с друго лечебно заведение. Допускането на последната възможност би довело до неравнопоставеност между лечебно заведение, инвестирало в покупката на медицинската апаратура и оборудване за изследвания и това, което няма такава и сключва договор за тази медицинска услуга. От друга страна, регистрацията на едно лечебно заведение в Регионалната здравна инспекция (РЗИ) не съдържа извършването на изследвания, ако липсва медико-диагностичната лаборатория и рентгеновата лаборатория в структурата му. Именно в това е разликата между ДКЦ и МЦ. Медицинските дейности в ДКЦ са по-комплексни и с по-големи възможности да задоволят нуждите на пациентите. VІ. По т.7 от писмото относно възможността на територията на лечебни заведения за болнична помощ да съществуват и да осъществяват дейност лечебни заведения за извънболнична помощ: По смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ "месторазположение на лечебното заведение" е адресът на помещенията, в които лечебното заведение извършва лечебната си дейност и ги е обявило в РЗИ. В тази връзка, ако едно лечебно заведение за извънболнична помощ е регистрирано от РЗИ с адрес на помещенията на 1-ви етаж например в една сграда, в която има болница, то територията на това лечебно заведение за извънболнична помощ са кабинетите на този 1-ви етаж. Тази територия е различна от територията на болницата, независимо, че двете лечебни заведения се помещават в една сграда. В този смисъл, считам, че понятието „територия“ на лечебното заведение е некоректно. VІІ. По т.8 от писмото: Всички изложени от мен съображения са в посока да не бъдат смесвани двата потока, двата основни вида медицинска помощ: болнична и извънболнична помощ, поради което тези мотиви са относими и по отношение на лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ и възможността им да осъществяват дейност като лечебни заведения по чл.8 и/или чл.10 от ЗЛЗ. VІІІ. По т.9 от писмото: Разпоредбите на чл.81, ал.1, т.1 и чл.81, ал.2 от ЗЛЗ са обосновани, тъй като сложния процес на болнично лечение и високата квалификация и опит на лекарите в болниците биха могли да бъдат в полза при лечението и пътя на пациентите. От друга страна, броят лекари в България, особено с определени медицински специалности, е недостатъчен. Поради това посочените разпоредби на ЗЛЗ разрешават този проблем, като осигуряват опитни и редки медицински специалисти в извънболничната помощ и то след преценка за недостатъчност на държавен орган – РЗИ. Тъй като преценката за недостатъчност се прави от директора на РЗИ, не бих могъл да Ви отговоря какви са критериите, на база на които директорите на РЗИ правят тази преценка. Може би един от критериите е броят на лекарите – специалисти в съответната област/община. ІХ. По т.10 от писмото относно най-често използваните форми на сътрудничество по чл.95, ал.1, т.1 от ЗЛЗ между лечебните заведения: Най-честите форми на взаимодействие между лечебните заведения са: сключването на договори за предоставяне на медицински специалисти, тъй като броят на някои от тях, с оглед на техните медицински специалности (патолози, микробиолози, вирусолози, анестезиолози, микропедиатри и др. ) е недостатъчен в България; сключване на договори за медицински услуги (напр. в случаите, в които болницата по обективни причини не може да осигури необходимия обем диагностични и лечебни дейности на хоспитализирано лице в спешно състояние, тя осигурява своевременно превеждане на пациента в най-близкото лечебно заведение, което може да осъществи тези дейности) и др. Х. По т.11 от писмото: Считам, че изложеното в т.І е достатъчно показателно, че едно лечебно заведение за извънболнична помощ не би могло да отговори на високите изисквания, на които трябва да отговарят лечебните заведения за болнична помощ, а и не е необходимо. Поради това, съвместяването от един и същ правен субект на дейности като лечебно заведение по чл.8 и/или чл.9 и/или чл.10 от ЗЛЗ е не само необосновано, но би могло да ограничи възможностите на едни лекар-специалист да създаде своя самостоятелна индивидуална практика например. ХІ. По т.12 от писмото: В рамките на краткия срок, предложения за промяна на нормативната уредба в ЗЛЗ, регламентираща дейността на лечебните заведения за извънболнична помощ и тези по чл.10 от ЗЛЗ, която би довела до насърчаване на конкуренцията между тях, не бих могъл да изразя в настоящото писмо. Такива предложения изискват обоснованост и мотивираност. С уважение: Доц. д-р Стайко Спиридонов, д.м Председател на Национална асоциация на частните болници
14/03/2014 - Становище на НАЧБ до комисията за защита на конкуренцията ДО Г-Н КИРИЛ ПАНГЕЛОВ – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНИ АНАЛИЗИ И ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА“ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ГР. СОФИЯ 1000, БУЛ. „ВИТОША“ №18 УВАЖАЕМИ Г-Н ПАНГЕЛОВ, В отговор на Ваше писмо с изх. №ИС-891 /КЗК/171/2013 г. от 12.07.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, предоставям на Вашето внимание следното: І. По т.1 от посоченото писмо относно обоснованост на посочените от Вас разпоредби на ЗЛЗ от гледна точка на конкуренцията между лечебните заведения и с оглед защита на благосъстоянието на пациентите, изразявам следното: Всички лечебни заведения по смисъла на ЗЛЗ са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от следните дейности: диагностика, лечение и рехабилитация на болни; наблюдение на бременни жени и оказване на родилна помощ; наблюдение на хронично болни и застрашени от заболяване лица; профилактика на болести и ранно откриване на заболявания; мерки за укрепване и опазване на здравето; трансплантация на органи, тъкани и клетки. С оглед на вида и обема на медицинските дейности, лечебните заведения подлежат на регистрация по чл.40 от ЗЛЗ или на разрешение за осъществяване на дейност по чл.47 от ЗЛЗ. Независимо, че лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ извършват медицински дейности (напр. извънболнична или болнична медицинска помощ), каквито извършват и лечебни заведения извън тези по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ (също извънболнична или болнична медицинска помощ), регистрационният и разрешителен режим на ЗЛЗ за тях не се прилага. Изключването им от тези режими, респ. различният ред за закриването им, считам за не особено обосновано, тъй като целта на този регистрационен/разрешителен режим е да създаде едно лечебно заведение, като провери дали то отговаря на изискванията на закона, за да защитава здравето хората и да лекува пациентите, независимо от собствеността. Освен това, това създава неравнопоставеност при конкурентната работа на медицинския пазар. Считам, че ЗЛЗ предоставя монополно положение на държавата при осъществяване на тази дейност. Чл.3, ал.5 от ЗЛЗ (Нова - ДВ, бр. 20 от 2013 г.) Лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 и държавните лечебни заведения - търговски дружества, извършват плащания по сделките по ал. 4 в срок от 60 дни от деня на получаване на фактура или на друга покана за плащане. Считам, че срокът е кратък, тъй като методиката за заплащане от НЗОК е със забавяне от 30 дни. Плащанията се извършват месец по-късно, след като е направен балансът на лечебното заведения. Това води до забавяне с още 30 дни на плащанията по сделките. Т.е по-скоро предишният срок от 90 дни бе оптимален и лечебните заведения не влизаха в задължение, или вероятността за това бе по-малка. Чл.95, ал.2 от ЗЛЗ Държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ могат да лекуват пациенти срещу директно заплащане в рамките на не повече от 10 на сто от легловия фонд. Считам, че ал. 2 от ЗЛЗ трябва да отпадне напълно по следните причини. 1. Разкриването на частна собственост или ползване за частни нужди в държавно лечебно заведение е недопустимо, тъй като се нарушава напълно конкурентноспособността с лечебните заведения с частна собственост. 2. Това е продиктувано от факта, че се ползват /или принуждават/ пациенти, приети по нормалния ред да бъдат прехвърляни в частните легла. 3. Използват се държавна и общинска апаратура и техника за целите на частно лекувани пациенти, както и непреки разходи, като терен, вода, ел. енергия и др. инфраструктурни обекти на болницата. Без да има ясен регламент за заплащането към лечебното заведение. За справка, в много от европейските държави, такъв метод съществува само в университетските болници и то приоритетно за високоспециализирани лекари и хабилитирани лица, с ясно регламентирани методики за заплащане на горе упоменатите ползвания. В България все още липсва саморегулация в лекарското съсловие. Публично-частното партньорство предлагам да бъде регламентирано или само в частно или само в държавно практикуване. В противен случай се нарушава всякакъв вид конкурентна лоялност. По отношение на териториалното планиране и разпределение на лечебните заведения и медицински специалисти в Областните и Националната здравна карта, считам, че то има за цел да осигури потребностите на населението от достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ, поради което е необходимо здравната карта да бъде съставена не на брой лечебни заведения, а на оптимален брой легла. ІІ. По т.2 от писмото относно определянето на нормативни и административни изисквания чрез изготвяне и приемане на Областни и Национална здравна карта: Здравната карта е един нормативен инструмент за планиране и разпределение на териториален принцип въз основа на потребностите на населението от достъпна и своевременна медицинска помощ. Осигуряване на потребностите на населението от достъпна, своевременна и качествена медицинска помощ би следвало да бъде целта на това планиране. За изготвянето й анализът на здравно-демографската ситуация /заболеваемост, обем и възрастова структура/ на страната е важен, тъй като той предоставя възможност не само за критична оценка, но и насочва вниманието към потребността от промотивни, профилактични, лечебни или палиативни грижи и определя насоките за развитие на здравеопазването чрез внедряване на целесъобразни дейности, включени в здравната стратегия на държавата. Затова, с оглед на нейните цели, Национална здравна карта следва да отчита съществени характеристики и особености: здравно-демографски, инфраструктурни, комуникационни, времеви и транспортни възможности, кадрови ресурси и др. По отношение на болничната помощ, считам, че тя следва да съдържа не минимален и максимален брой легла, а оптимален брой легла, съобразно изложените по-горе характеристики и особености. Ограничения относно броя на договорите с НЗОК и изискванията за лечебните заведения/специалисти – страна по тези договори с НЗОК, здравната карта не следва да съдържа, предвид действието на специалния закон, уреждащ тези отношения, а именно ЗЗО и по-конкретно свободния достъп на пациента до всяко лечебно заведения и свободния пазар на медицински дейност, държавно регулиран чрез здравната карта. ІІІ. По т.3 от писмото относно критериите за сключване на договор с НЗОК: По силата на чл.59б, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) всяко едно лечебно заведение, което кандидатства за сключване на договор с НЗОК/РЗОК и отговаря на: 1. условията по чл. 55, ал. 2, т. 1 от ЗЗО - това са условията, на които трябва отговарят изпълнителите на медицинска помощ, както и реда за сключване на договори с тях. Тези условия са част от съдържанието на Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности, респ. НРД за денталните дейности, приети по реда на чл.54 от ЗЗО от НЗОК и БЛС, респ. БЗС (тези условия се договарят и са различни в зависимост от вида на лечебното заведение и от вида на медицинската помощ, за която се кандидатства). При липса на приет и подписан НРД такива условия има в Решението по чл.54, ал.9 и 10 от ЗЗО; 2. критериите за осигуряване на достъпност и качество на медицинската помощ по чл. 59в от ЗЗО сключва договор с НЗОК. От момента на сключване на договор с НЗОК по чл.59 от ЗЗО, това лечебно заведение става изпълнител на медицинска помощ по смисъла на чл.58 от ЗЗО. ІV. По т.4 от писмото относно възможността НЗОК да сключва договори с повече лечебни заведения от тези, определени в Националната здравна карта: Част от съдържанието на Националната здравна карта са лечебните заведения за болнична помощ, с които НЗОК задължително сключва ежегодно договори по смисъла на ЗЗО, с цел да се осигури достъпна медицинска помощ. С изменението на ЗЛЗ, в сила от 31.07.2010 г., такова задължение за НЗОК за сключване на договори по отношение на останалите видове лечебни заведения, тези за извънболнична медицинска помощ по чл.8 от ЗЛЗ или тези по чл.10 от ЗЛЗ, не е предвидено в Националната здравна карта. Част от нейното съдържание не представлява и максималния брой на договорите, сключвани от НЗОК с всички видове лечебни заведения. В този смисъл, Националната здравна карта не въвежда ограничения относно броя на договорите, които НЗОК може да сключи с лечебните заведения, с изключение на минималния брой на договорите с лечебните заведения за болнична помощ. Нормативната възможност за сключване на договори с НЗОК е регламентирана в ЗЗО и предвижда наличие на условията и критериите, посочени в по-горе т. ІV. Когато лечебното заведение не отговаря на условията и критериите по ал.1 директорът на РЗОК издава заповед, с която прави мотивиран отказ за сключване на договор (чл.59б, ал.2 от ЗЗО). В този смисъл, броят на договорите, които НЗОК сключва, не би могъл да бъде пряка проекция на Националната здравна карта и на практика не е, предвид съдържащото се в нея единствено изискване за минимален брой на договорите и то по отношение само на лечебните заведения за болнична помощ. V. По т.5 от писмото относно източниците на финансиране на лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ: По силата на чл. 96 от ЗЛЗ източници за финансиране на лечебните заведения могат да бъдат: НЗОК; републиканският, а от 1.01.2013 г. държавният, и общинските бюджети; застрахователи, лицензирани по раздел II, буква "А", т. 2 или т. 1 и 2 от приложение № 1 към Кодекса за застраховането; местни и чуждестранни юридически и физически лица. По отношение на частните лечебни заведения за болнична помощ от цитираните източници на финансиране са изключени републиканският/държавният и общинските бюджети. За разлика от тях държавата и общините могат да финансират държавните (вкл. и тези по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ) или общинските лечебни заведения чрез целеви субсидии, одобрени със Закона за държавния бюджет и с общинските бюджети (чл.100 от ЗЛЗ). Тези целеви субсидии се отпускат за: придобиване на дълготрайни материални активи; основен ремонт, свързан с преустройство на лечебното заведение; информационни технологии и системи; финансово оздравяване на лечебни заведения за болнична помощ; лечебни заведения, които се намират в райони с повишен здравен риск. В този смисъл, разходите на лечебните заведения за болнична помощ, в зависимост от това дали са държавни (вкл. по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ), общински или частни, се финансират от различни източници. За медицинска апаратура и други дълготрайни материални активи например, на държавните и общински лечебни заведения се отпускат целеви субсидии от държавата или общините, а за частните лечебни заведения тези необходими средства са за сметка на получените такива от НЗОК за оказана медицинска помощ в полза на здравноосигурени лица. Убеден съм, че средствата, които се отпускат като субсидия на областните и общинските лечебни заведения за апаратурно обезпечение и поддържане на сградовия им фонд е задължения на техния принципал. Но в частта „финансово оздравяване на лечебните заведения за болнична помощ” от държавата и общините не би трябвало да се отпускат субсидии, които да покриват задължения по фонд работна заплата, непреки разходи, като ел. енергия, вода, инфраструктура, както и малотрайни материални активи, за да бъдат поне в малка част равнопоставени с частните лечебни заведения. Въпреки че, дори и субсидиите за апаратура и дълготрайни материални активи са пак с пари от данъкоплатците, т.е от всички нас, е логично и лечебните заведения с частна собственост да получават такива. Тъй като всички лечебни заведения се финансират от един източник – НЗОК , по еднакъв начин и обслужват еднакво солидарно пациентите. VІ. По т.6 от писмото относно реимбурсирането на лекарствени продукти в клиничните пътеки на лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ и извън тези по чл.5, ал.1 по ЗЛЗ: Приложение 2б към чл.2 от Постановление №353 от 27.12.2012 г. на Министерския съвет предвижда НЗОК да заплаща за дейностите в болничната медицинска помощ по клинични пътеки по приложение № 5 към Наредба № 40 от 2004 г., и по цени, които включват: а) медико-диагностични изследвания, медицински процедури и прегледи, необходими за удостоверяване на необходимостта от хоспитализация; б) медицински дейности по КП, лекарствена терапия и услуги, включващи професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация; в) медицинска експертиза на временната неработоспособност на пациентите; г) до два контролни прегледа в лечебно заведение - изпълнител на БМП, при явяване на пациента в рамките на един месец след изписване, задължително записани в епикризата. Следователно, цената на клиничната пътека включва много компоненти, вкл. и лекарствената терапия, т.е. НЗОК не заплаща отделна цена за лекарствените продукти, използвани за лечението по една клинична пътека. Изключение се предвижда само за противотуморните лекарствени продукти по определени клинични пътеки, посочени в т.3.3 на приложение №5 на Наредба №40 от 2004 г. за основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Лекарствените продукти се предписват и прилагат от лечебното заведение и се заплащат от НЗОК при спазване на правилата, въведени с т. 5 на забележките към приложение № 10. В това приложение №10 се съдържат правила, касаещи противотуморните лекарствени продукти, включени обаче не в клинични пътеки, а в клинични процедури. Представям на Вашето внимание гореизложеното само по отношение на плащанията от НЗОК, тъй като представляваните от мен болници не получават реимбурсация от лекарствени продукти от републиканския бюджет. VІІ. По т.7 от писмото: Настоящото становище е изразено в качеството ми на лекар и представляващ частните болници в България. С оглед на това, дали лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ прилагат чл.6, ал.2, т.2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, не мога да дам отговор. VІІІ. По т.8 от писмото: Лекуващите лекари от болниците при лечение на пациентите по една и съща клинична пътека, имат медицинската компетентност да предпишат един лекарствен продукт на един пациент, а друг лекарствен продукт на втори пациент, с оглед на неговото здравословно състояние, лечение и оздравителен процес. Това налага поддръжката на един широк набор от лекарствени продукти в болничната аптека. Успоредно с това, НЗОК заплаща определена обща цена за една клинична пътека и не заплаща отделно изполвазните по тази пътека лекарствени продукти, с изключение на случаите, посочени в т.VІ (противотуморните лекарствени продукти само по определени клинични пътеки). Именно поради тези причини, считам, че провеждането на процедури по ЗОП за доставка на лекарствени продукти не би могло да осигурява медицинската целесъобразност и адекватност, а също така не кореспондира на заплащането на НЗОК, което представлява обща стойност на клиничната пътека, включваща много компоненти, в това число и лекарственото лечение, което се дължи на липсата на реално остойностяване на клиничните пътеки и с последващо ценообразуване, което спешно трябва да бъде направено. ІХ. По т.9 от писмото относно източниците на финансиране на Центровете за спешна медицинска помощ и на центровете за трансфузионна хематология: Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни състояния и осигуряване на кръв и кръвни продукти. Тези дейности се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети. (чл.82 от ЗЗ) По силата на чл. 99, ал.1 от ЗЗ държавата организира и финансира система за оказване на медицинска помощ при спешни състояния. По силата на чл. 17 от Правилника за устройството и дейността на центърът за трансфузионна хематология се финансира от: републиканския бюджет; приходи от дейности, свързани с производството на кръвни съставки и биопрепарати; дарителска дейност на местни и чуждестранни физически и юридически лица; други източници. Х. По т.10 от писмото относно разходите, включени в стойността на клиничните пакети: От 2001 г. до този момент, реално никой не ни е предлагал за обсъждане остойностяването, на която и да е част от клиничната пътека. Считам, че в момента, клиничните пътеки не са реално остойностени, а цените заложени за тях са непрозрачно определени и са незаконово регламентирани. ХІ. По т.11 от писмото относно приноса на БЛС/БЗС при договарянето с НЗОК на стойността на клиничните пътеки: Обемите и цените на медицинската/денталната помощ са обект на договаряне между НЗОК и БЛС/БЗС по реда на чл.55д от ЗЗО. Тъй като клиничните пътеки представляват болнична медицинска помощ, то техните обеми и цени се договарят с БЛС, а не с БЗС. Относно приноса на БЛС при това договаряне, считам следното: При наличие на един определен ресурс за болнична медицинска помощ в съответствие със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година и системно недофинасиране на медицинската помощ (основно болничната), приносът на БЛС за разпределението му не би могъл да бъде съществен. Недостатъчният финансов ресурс за медицинска помощ, оказвана от лекарите-специалисти, трудът на всеки един от тях е достатъчно значим, както и на всички останали елементи на клиничните пътеки (виж. т. Х), ограничава възможностите за справедливо разпределение на този ресурс, съотв. неговото разходване. В допълнение, в хипотезата на чл.55, ал.9 от ЗЗО при липса на приети от НЗОК и БЛС/БЗС обеми и цени, последните да бъдат приети от Министерския съвет, съсловните организации се лишават от тази възможност да участват в този процес. Логично е преговорите да се водят преди да бъде определен бюджетът на НЗОК, за да може бюджетът да бъде относим към преговорите за цени и обеми. В противен случай воденето на преговори се обезсмисля. ХІІ. По т.12 от писмото: Лишаването от възможността повечето от лечебните заведения извън тези по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ да не извършват лечение на пациенти, реимбурсирано от републиканския и общинските бюджети (медицински услуги по чл.82, ал.1 от Закона за здравето, като медицинска помощ при спешни състояния, експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност, заплащане за лечение на заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването, медицинска транспорт), по своята същност създава неравнопоставеност между тях и лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ. ХІІІ. По т.13 от писмото: Някои от лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, например лечебните заведения за болнична помощ към съответните министерства, оказват медицинска помощ на здравноосигурени лица по договор с НЗОК; на други граждани срещу заплащане; на осигурени лица по договор с НОИ; а също и на едни определени категории лица (служители на съответните министерства), определени със съответните закони, за които получават заплащане от държавния бюджет чрез бюджета на съответното министерство. За същите по вид медицински дейности, лицата от последните две посочени категории, в това си качество, не биха могли да получат достъп до медицинска помощ в частните лечебни заведения, която да им бъде осигурена от НОИ или от съответното министерство. И обратно здравноосигурените лица или гражданите, които заплащат лечението си, не биха могли да получат медицинска помощ в лечебните заведения по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ за сметка на съответното министерство. ХІV. По т.14 от писмото: Разпоредбите на чл.100 от ЗЛЗ предвиждат целеви субсидии за държавни (вкл. и тези по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ) и общински лечебни заведения, изключват приложението на Търговския закон и налагат спазване на изискванията на Закона за държавните помощи. Тези разпоредби са приложими за лечебни заведения - търговски дружества, но не за всички лечебни заведения - търговски дружества, а само за държавните и общинските. В този смисъл, ако лечебните заведения са равнопоставени, независимо от собствеността им, считам, че разпоредбите на чл.100 от ЗЛЗ не предполагат такава равнопоставеност. С уважение: ДОЦ. СТАЙКО СПИРИДОНОВ, Д.М, Председател на Национална асоциация на частните болници
10/03/2014 - Становище на НАЧБ до комисията за защита на конкуренцията от 03.04.2013 г. Изх. № 5/03.04.2013 г. ДО Г-Н КИРИЛ ПАНГЕЛОВ – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВНИ АНАЛИЗИ И ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА“ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА ГР. СОФИЯ 1000, БУЛ. „ВИТОША“ №18 УВАЖАЕМИ Г-Н ПАНГЕЛОВ, В отговор на Ваше писмо с изх. №ИС-317 /КЗК/144/2013 от 21.03.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията, предоставям на Вашето внимание следното: І. По т.1 от посоченото писмо относно предмета на настоящото производство - Методика за договаряне на стойността, до която се заплащат от НЗОК медицинските изделия в условията на болничната и извънболничната медицинска помощ, приети с Решение №РД-НС-04-108/21.11.2012 г. на Надзорния съвет на НЗОК, изразявам следното: Медицинските изделия са предназначени да се прилагат при хора с цел диагностика, профилактика, наблюдение, лечение, облекчаване на заболявания или компенсиране на травми или инвалидност, изследване, замяна или корекция на анатомична част или физиологичен процес. Медицинските изделия са продукти със значение за здравето на човека. Следователно, водещо при избора на МИ трябва да бъде здравословното състояние на пациента, индивидуалните особености на болестните анатомични промени и медицинската преценка на лекуващия лекар за това кое МИ е най-подходящо за този пациент. В тази връзка, от значение са медицинските характеристики на МИ (което считам, че е по-точното понятие от използваните в оспорованата Методика технически характеристики), които може да бъдат 5, 6 и повече, тъй като същите не са взаимозаменяеми. На следващо място, най-ниската предложена цена като критерий за включване в реимбурния списък на НЗОК, не означава по-добро или най-добро качество и пригодност за отделния пациент. Не на последно място е и лишаването на пацента от възможността да доплати разликата в цената на МИ, както беше до сега, и обвързването му само с определено МИ, заплащано от НЗОК без правото на избор на друго, различно от заплащаните от НЗОК. Защото правото на избор на друго МИ зависи само от финансовите възможности на пациента. ІІ. По т.2 от писмото: По силата на чл.4, ал.1 и 2 от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения се създават от държавата, от общините и от други юридически и физически лица и са равнопоставени, независимо от собствеността им. Един от принципите на задължителното здравно осигуряване е равнопоставеност на изпълнителите на медицинска помощ при сключване на договори с РЗОК (чл.5, т.6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)). С оглед на тези законови разпоредби, всяко едно лечебно заведение за болнична помощ, независимо от собствеността му (държавна, общинска или частна), което отговаря на изискванията, установени в Национален рамков договор, може да сключи договор с НЗОК. От момента на сключване на договор с НЗОК по чл.59 от ЗЗО, това лечебно заведение за болнична помощ (държавно, общинско или частно) става изпълнител на болнична медицинска помощ, т.е. оказва болнична помощ на здравноосигурени лица, която в определени клинични пътеки (КП) включва и поставянето на медицински изделия. Изложеното налага извода, че стойностите на медицинските изделия, договорени и реимбурсирани от НЗОК, са приложими за всички лечебни заведения за болнична помощ, сключили договор с НЗОК, независимо от собствеността им. ІІІ. По т.3 от писмото: По силата на чл. 82б от Закона за здравето (ЗЗ) лечебните заведения за болнична помощ са длъжни да осигурят на пациентите необходимите за лечението им медицински изделия. Когато тези медицинските изделия не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет, пациентите ги заплащат по цените, на които ги е закупило лечебното заведение. Успоредно с това, разпоредбата на чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ дава право на пациента при хоспитализация на осигуряване от лечебното заведение за болнична помощ на необходимите за лечението му медицински изделия, когато те не се заплащат от НЗОК или от държавния бюджет (чл.86, ал.2, т.2 от ЗЗ). Посочените законови разпоредби налагат на лечебните заведения за болнична помощ да осигуряват медицински изделия: такива, заплащани от НЗОК или от държавния бюджет, и такива, заплащани от пациента. В случай, че се прилага оспорваната Методика, по-голяма част пациентите няма пожелаят да заплатят необходимото за лечението им медицинско изделие и ще получат това, заплатено им от НЗОК, тъй като те имат право на това в качеството им на здравноосигурени лица. Като последица, лечебните заведения за болнична помощ, които разходват финансови средства за МИ, незаплащани от НЗОК, рискуват тези МИ да не бъдат избрани от пациентите и съответно вложени при лечението им, независимо, че тези МИ са по-подходящи за отделните пациенти. Това ще намери отражение и върху сключените договори на тези болници с търговците на МИ. От значение за предмета на тези договори е и броят на МИ, който се определя според заболяваемостта на исторически принцип, съответно и договорените цени в тези договори. ІV. По т.4 от писмото: От моя гледна точка е обосновано като критерий за избора на МИ да бъдат да бъдат взети 5, 6 и повече медицински характеристики на едно МИ. V. По т.5 от писмото: Заплащането от страна на НЗОК на МИ с най-ниска цена, какъвто би бил резултатът от прилагане на оспорваната Методика, би довело до отпадането на много други качествени и по-скъпи МИ от обхвата на задължителното здравно осигуряване. Това от своя страна би ограничило болниците при избора им на МИ и предвид мотивите, изложени в т.ІІІ. VІ. По т.6 от писмото: Заплащането от страна на НЗОК на МИ с най-ниска цена води до отпадането на много други качествени и по-скъпи МИ от реимбурсния списък на НЗОК, а това не осигурява оптимален баланс между качество и цена. VІІ. По т.7 и 8 от писмото: Настоящото становище е изразено в качеството ми на лекар и представляващ частните болници в България. С оглед на това, нямам необходимата компетентност да изразя мнение относно конкуренцията между доставчиците на МИ, произведени в чужбина и на тези, произведени в България. VІІІ. По т.9 от писмото: Когато в реимбурсния списък на НЗОК не фигурира едно МИ (поради отпадането му заради по-висока цена), и медицинската преценка с оглед на здравословното състояние на пациента е в полза на това МИ, то това разбира се би довело до необходимостта това МИ да бъде заплатено от пациента и следователно засегнало неговите интереси. С уважение: Доц. д-р Стайко Спиридонов д.м. Председател на Национална асоциация на частните болници
16/10/2013 - TV7- доц.д-р Стайко Спиридонов - Каквото и да се предприеме, то не може да е факт до следващата есен Последните идеи за реформа в здравеопазването коментираха в "Още нещо" д-р Стайко Спиридонов, председател на Националното сдружение за здравна политика и межиджмънт и председател на Асоциацията на частните болници и д-р Димитър Петров – главен експерт в Българския лекарски съюз. Те посочиха какво всъщност означава демонополизация в здравеопазването и какви са възможните варианти тя да се случи, и какво значи надграждане, което д-р Таня Андреева предлага. Демонополизация означава на пазара да съществуват няколко фонда, които да предлагат пълния пакет услуги, и финансирането им да се определя от броя на хората, които внасят осигуровките си при тях. Надграждане е основният пакет здравни услуги да се покрива от Националната здравноосигурителна каса, а допълнителните услуги – от частен фонд. Каквото и да се предприеме, то не може да е факт до следващата есен, единодушни бяха гостите. Освен това призоваха управляващите, преди да демонополизират НЗОК, да я деполитизират. Видеозапис от предаването може да витите тук
22/07/2013 - BTV - ДОЦ.Д-Р СТАЙКО СПИРИДОНОВ:ВСИЧКИ МНОГОПРОФИЛНИ ЧАСТНИ БОЛНИЦИ ПРИЕМАТ ТЕЖКИ СЛУЧАИ Частните болници са като всички останали. Многопрофилните частни болници също приемат много тежки случаи. Примери може да ви дам много. Това каза в предаването "Лице в лице" доц. Стайко Спиридонов, председател на Националната асоциацията на частните болници. Тук може да прочетете целия разговор между доц.д-р Стайко Спиридонов и проф.д-р Генчо Начев в студиото на БТВ Целия разговор може да гледате тук Водещ: Проф. Генчо Начев и доц. Стайко Спиридонов, добре дошли. Вземаме повод от едно изказване, което направи тук в това студио генерал Тонев, шефът на ВМА, който каза, че в частните болници многократно са се увеличили манипулациите, леченията, операциите. Кажете сега вие като председател на Асоциацията, нали така, на частните болници, доц. Спиридонов, защо се създава впечатлението, че частните болници взимат по-лесните, по-високоплатените манипулации, операции или каквото е там по вашата терминология и в същото време увеличават неимоверно работата си? Стайко Спиридонов: Аз си мисля, че тук не бихме могли да говорим за създаване на впечатления, а по-скоро за система, в която ние работим. По принцип ако някой реши да създаде една държавна, общинска или частна болница, за да я направи, се базира на стандартите. Медицинските стандарти, които се правят от националните консултанти, ето, в случая и проф. Начев е от тях, и на базата на тези стандарти се създават различни видове отделения в болниците. Пак казвам, независимо дали са частни, общински или държавни, или каквито и да са. На тази база се създават структурите на отделенията и тези отделения си получават своите нива, съобразно апаратурната обезпеченост, съобразно лекарите специалисти, които са там, броя и тяхната подготвеност, и на тази база се създават нива. Едното ниво, първото е за едни болни, второто ниво е за по-сложни болни и третото ниво е за много сложни болни. Един сложен случай болен, ако отиде в болница, която има второ ниво, той не може да бъде обслужен от тази болница, поради простата причина, че няма право, а и не бива да го прави. И препраща към по-голямата болница. И оттук се създава впечатлението, че, виждате ли, частните болници, нямат нищо общо частните болници, или общинска, или държавна, няма никакво значение. По принцип частната болница е като всички останали, единствената разлика е собствеността. Ако един пациент постъпи в една частна болница или в държавна болница, обслужването и заплащането на този пациент е едно и също. Апропо, тук съм длъжен да кажа, че в случая се касае при 318 болници, които работят активна медицинска дейност, 105 са частни, от които 105 само 44 са многопрофилни, които бихме могли да обвиняваме, че приемат или не приемат някакви случаи. А трябва да ви кажа, че тези болници, многопрофилните частните, еднакво с всичките болници в България приемат тежки случаи. Даже сега в момента мога да изброя няколко болници, в които има много тежки случаи. Дори случаи, които са преведени, мисля, че една частна болница в Пловдив, 3 случая преведени от областна болница. И в това няма нищо лошо. Защото... Водещ: Да де, ама вие изброявате сякаш единични случаи, а масово е впечатлението, че като влезе един болен, като се види, че е много сложно болен, като се види, че се изисква много висока експертиза, той му се казва, хайде, отивай там в „Пирогов”, във ВМА или където и да било. Стайко Спиридонов: Така е по закон. Законът за здравето урежда тези взаимоотношения. Всеки болен, дори и спешно болен, тежкоболните, когато се приемат, се приемат в най-близкото лечебно заведение. Там се полага пълен обем медицинска дейност, които са възможни за това лечебно заведение. В случай че не могат да достигнат максимума медицинска дейност, то тогава е задължение на съответното лечебно заведение да изпрати в университетската болница, в по-голямата болница с оглед да се помогне на болния. Тук не говорим за случаи, не говорим за пари. Тук говорим за пациентите, на които ние трябва да помогнем. Водещ: Добре, нека сега да питам и проф. Начев. Имате ли впечатление, защото масово аз и Милан Миланов, и в предишното си участие, и в предното проф. Миланов е казвал, че частните болници по някакъв начин имат някакви привилегии, точат здравната каса, абе сега може би го перифразирам неточно, но кажете вие като шеф на една от най-специализираните болници в България, с много спешни случаи... Генчо Начев: Значи трябва да почнем с това да е ясно на всички, че болниците са равнопоставени. Както собствеността по Конституция, така и по Закона за лечебните заведения болниците са равнопоставени. И тук искам да кажа веднага нещо, че заради определен брой частни болници думата частна болница започва да става мръсна дума и това е най-вече в ущърб на онези частни болници, които всъщност са изрядни и работят много добре. Недвусмислено в последно време безразборно и неконтролируемо възникнаха частни болници с дейност в области, които са известни, че приходът е по-голям от разхода – като инвазивна кардиология, някои дейности в ортопедията, уши, нос и гърло, акушерство и гинекология в частта акушерство и репродуктивно здраве, кардиохирургия донякъде и т.н. Проблемът е, че никой, когато дава разрешение за дейност, не казва има ли нужда от тази дейност. В това е основният проблем. Оставям на страна дали приемат тежкоболни. Естествено, че голяма част отказват спешността или т.нар. избирателна спешност, аз й казвам слънчева, ако има слънце се приемат спешни, ако е през нощта, няма екипи, не приемат спешни. Водещ: А защо не се приемат? Само една реплика. Генчо Начев: Защото нямат достатъчно екипи. Водещ: Точно това щях да попитам, защото се страхуват да не се каже, че нещо се е случило в частна болница... Генчо Начев: Да, и заплащането. Стайко Спиридонов: Заплащане на спешността при частните болници не съществува. Обикновено спешността отива в големите болници, защото това е обект на финансиране от МЗ. Частните болници не са финансирани. Генчо Начев: Но веднага трябва да кажем какво е финансирането. Стайко Спиридонов: Тук вече спор няма. По принцип системата е недофинансирана и цялата система си върви по този начин. Генчо Начев: И понеже ние виждаме на много места, че има нелоялна конкуренция, и ще ви кажа веднага в какво се състои това. това, че тежкоболен се лекува до известно ниво и след това се изписва като, пак казвам, това може да са изключения, но това е част от действителността, изписва се като стабилизирано състояние и веднага с линейка се изпраща до университетска болница. По този повод директор на една от университетските болници сезира прокуратурата. Значи това не са празни приказки. След това, използва се рекламна дейност, която няма нищо лошо в рекламата по принцип, но в медии, диплянки, по таксита, банки, метро и т.н., в които обаче има голяма доза полуистини и даже откровени неистини. Никой не ги проверява. Водещ: Дайте някой конкретен пример. Генчо Начев: Няма какво да ви давам конкретни примери. Второто... Водещ: Ама какво, какво може да рекламира една болница? Генчо Начев: ...как е дошъл някой от Луната и с нови методи на НАСА лекуват нещо, което не е лекувано в България, а то се лекува от 30 години, това имам предвид. Да, ето, казвам ви. Второто, което е. Имаме и договори, които се дават на общопрактикуващи лекари от извънболничната помощ, които срещу заплащане насочват пациенти към съответни болници. Това може би от законова гл.т. не е съвсем противозаконно, но от морална и етична гл.т. мисля, че не е правилно. Държавната болница не може да си позволи такова нещо. Стайко Спиридонов: Според мене принципът пак опира до системата и финансирането. Какво лошо има в частните болници? Най-хубавото нещо, което може да се случва в България. Водещ: Само по себе си нищо. Стайко Спиридонов: Защото болницата, за да възникне една болница, е необходимо изключително много средства. Държавата нищо не плаща за възникването на една частна болница. В същото време тя работи еднакво, по еднакви правила заедно с една държавна и общинска. Прав е професор Начев, че и в тази система при нас частните има единици, частни болници, които подбират пациенти, или нямат нощни дежурни, нощни екипи, които да приемат спешността, но всичкото това се струпва за това, защото в системата нямаме правила и справедливо разпределение на финансовия ресурс. Един спешно тежък болен от кардиохирургия може да бъде при проф. Начев и още на 3-4 честа. Той не може да дойде при нас. Иначе какво ще се получи? Но дали е финансирано достатъчно това? финансирането на тежкия случай и забатачването на болниците с финанси е заради това. един апандисит е 500 лв. от националната каса. Един перитонит от апандисит струва около 10 хил. лв. Задава се въпросът, откъде се взимат 9500 лв., за да се компенсира лечението на този болен? В същото време да сте чували частни болници да имат задължения? Чували ли сте това? Да се гърми, че имат задължения. Водещ: Ами не съм чувала, но може би имат. Стайко Спиридонов: Но имат много. Имат всички частни болници, истинските, които добре работят, имат и задължения имат и кредити, имат собствени капиталови вложения. Докато при държавните болници в даден момент в края на годината се компенсират. И те компенсират не това, че е слаб мениджмънтът, а компенсират точно тези болни, които са приети и са тежко болни и няма кой да ги финансира. Ако има методика на финансирането, чрез която да се определи тежестта и да се заплаща тежестта на съответната болница, защото, тук ще се върна на остойностяването. Остойностяването на една клинична пътека е най-малкото нещо. Остойностяването, това са преките разходи за дадено действие, даден медицински екшън. Само че ценообразуването, което е впоследствие, то е различно от остойностяването. Тогава ценообразуването включва и инфраструктура на болница, и квалификацията на лекарите и тогава цената става много по-различна на различните болници. Тогава един кардиохирургичен случай при него ще струва една цена, в Пловдив друга, във Варна трета. Това е според... не консумативите, те са едни и същи... Водещ: Да, а какво? Стайко Спиридонов: Инфраструктурата на болницата и квалификацията. Т.е. ние нямаме ценообразуване да се каже, че в „Пирогов”апандисита трябва да струва 1500 лв., а в Каспичан само 500 лв. И това е нормално. Водещ: Има ли изход при такава ситуация? Генчо Начев: Първо трябва да кажем, че ние изместихме малко темата. Водещ: Малко, ама то винаги се случва така със здравеопазването. Генчо Начев: Има неравнопоставен контрол. Водещ: Точно това ми беше въпросът, че при вас утре ще дойде министърът и ще ви уволни. Генчо Начев: Точно това... Но и не само това. Въпросът е, че всеки месец държавната болница дава отчет за дейността си в МЗ. Водещ: Точно това исках да разбера, кой контролира частните болници? Генчо Начев: Частната болница не е виновна за това, че тя не дава отчет на министерството, щото не е изискване по закон. А трябва да стане. Водещ: Контролира я касата. Генчо Начев: Касата не може да прави контрол, защото нищо не разбира от специфичната дейност на болницата. Ние говорим контрол на дейността по отношение на резултат на смъртност... Водещ: Вас кой ви контролира? Генчо Начев: МЗ, всеки месец даваме отчет за това колко болни, има ли рехоспитализации, какъв е резултатът – смъртност, усложнения, вътреболнични инфекции и прочие и прочие, всичко това се дава. Тримесечни, шестмесечни... Водещ: Това не е ли формално обаче, проф. Начев? Идва ли някой внезапно да ви провери? Ако вие си напишете нещо, което не е съвсем така... Генчо Начев: Това е друг въпрос. Но така или иначе има документално поставено такова нещо. Значи има го черно на бяло. Всеки си носи отговорността за попълване на документ с невярно съдържание. Стайко Спиридонов: При нас е същото. Ние подаваме в съответните РЗИ-та абсолютно същото. Водещ: Какво е РЗИ? Стайко Спиридонов: Районни здравни инспекции. Там по същия начин както към министерството, а пък и в страната се дава на регионалните инспекции. Там по същия начин. Колко са преминали, колко починали, колко са се родили, как са се родили и т.н. Генчо Начев: Понеже казвате какво трябва да се направи? Нали за това става дума. Първото, което трябва да се направи, да се направи национална здравна карта, която да казва, да се приеме най-накрая. Водещ: Ама ние от 15 години я чакаме вече. Генчо Начев: Която казва къде от каква дейност има нужда. На базата на здравния профил на населението. И тогава когато се вижда, че в определен район има нужда от еди-каква си помощ, нека да се даде възможност да се създаде болнична помощ, да се създаде лечебно заведение. Дали ще е частно, или не, нека ако държавата няма пари да инвестира, да инвестира частният. Ако обаче някъде има прекалено много предлагане на такава помощ, без да е необходимо, да се даде възможност на касата да сключи договор с тези, които най-добре отговарят на условията, няма значение дали е държавна или частна. Ако частната има 7 критерия, на които отговаря по-добре, отколкото държавната, нека да се сключи с нея. Т.е. пак казвам, собственостите са равнопоставени, това е второто. И третото, което е, трябва да има контрол върху дейността и резултатите. Ефективен, реален контрол. А не такъв на хартия... Прави се анализ на дейността на всяка една структура, особено тези, които са ресурсоемки, тези, които харчат най-много пари. Защо на края на годината да не се направи анализ на дейността? Хора се вземат от самия бранш, защото трябва да разбират от това какво се прави. Хората, които идват от одита на касата дали финансов, или медицински, те не разбират дали има запетайка, дали изречението е завършено с точка. Т.е. тези атрибути, които са изискуеми по НРД дали са спазени. Това не е контрол на дейността. Водещ: Това със сигурност не е контрол на дейността. Стайко Спиридонов: В този ред на мисли аз бих добавил към проф. Начев, че действително здравната карта, и всъщност тя не трябва да съдържа колко брой болници да има, а колко брой необходими легла за даден регион. И те се изчисляват на базата на демографската, т.е. възрастовата структура и заболеваемостта в даден регион. И съответно на нея се определят определен вид легла. Ако е населението застаряващо, може би неврология, кардиология, ако е подмладяващо население, ще отваряме акушерогинекологични легла и точно тогава няма никакво значение тези брой легла колко болници ще бъдат. Генчо Начев: И обем на дейност, не само брой на легла. Имаме нужда от 3 хил. операции на сърцето в София. Е, 7 ли болници ще го правят? След като 2 могат да го свършат. В Берлин да има 2 болници, които правят тази работа, а в София 7. Няма критерий. Трябва да се изградят тези критерии... Водещ: Да от всичките ви разговори стигнах до извода, че всеки, който поиска, може да се отвори общо взето частна болница Стайко Спиридонов: Да, може. Водещ: А така ли е по света? Стайко Спиридонов: Защото нямаме саморегулация. Водещ: Ами нямаме. Стайко Спиридонов: А саморегулацията е на лекарите. И това, което каза проф. Начев, че трябва да има контрол, контролът не се прави от администрацията в министерството или здравната каса, защото, както той каза, не са толкова компетентни. Ние трябва да си правим самоконтрол. А за да има самоконтрол, тук вече има намесата съсловната организация. Т.е. БЛС, който трябва да върши това, той след неговото възстановяване много добре си изигра своята роля и до ден-днешен стои добре. Само че си изчерпа неговите функции като функции, законови функции. В момента на (...) в лекарския съюз има много функции, които обаче не са законово обезпечени. Затова е необходимо ние вече да стигаме до момент, в който трябва да направим преструктуриране на лекарския съюз, на нашето съсловие, за да си правим самоконтрола. И всички тези неща, дето ги говорим тук, не да ги върши министърът или шефът на здравната каса, а ние вътре с нашите структури. И тогава, когато се направи такава вътрешна структура, подобряваща камара, тогава... Водещ: Това е нещо като камарата, за която говори проф. Чирков, нали така? Той често я споменава. Стайко Спиридонов: Не, нещо, то си е камара. Аз ще ви кажа една новинка сега. В момента, преди три-четири години една инициативна група даде идеологията на тази камара, в която, разбира се, участва и проф. Начев, след което създадохме работна група, която подготви и вече е готов един проект за промяна на закона за съсловните организации. Водещ: Какво ви казват? Вярно, аз сега се сещам, че вие наистина бяхте в инициативния комитет. И какво? Генчо Начев: Надяваме се, че ще стане. Стайко Спиридонов: Сега ще го подложим на широка дискусия... Водещ: Говорихте ли с новата министърка? Стайко Спиридонов: Все още не. Сега работната група съвместно с факултета по обществено здраве и лекарския съюз, факултета п о обществено здраве към медицинския университет, заедно всички ще представим това на широка дискусия лекарски съюз, всички... да обсъдим тази прословута камара. Водещ: Отиваме със 140 млн.лв. дефицит, казва в момента д-р Тодорова. Генчо Начев: Точно в тази връзка искам да ви кажа, че крайно време е касата да получи свободата да сключва договор само с болници, от които има нужда и които отговарят на изискванията. Стайко Спиридонов: Това е здравната карта пак, за която говорим. Това е, и за съжаление, по един заем от СБ имаше проект реформа в здравеопазването 2002 г., експертите казаха точно това, трябваше да минат 13 години, за да платим сигурно още голямо количество пари пак на експерти от СБ, които да потвърдят това. Е аз през тези 13 години непрекъснато сме говорили за това. Нищо не става. Водещ: Значи има някой заинтересован да не става? Генчо Начев: Единственото положително, което мога да кажа, сега се сещам, така ми излиза от вътре, това е изказването на сегашната министърка д-р Андреева, която каза, че докато няма национална здравна карта, тя няма да подпише едно разрешение за болница, за дейност на болница. Искрено се надявам това да бъде така. Ако тя спази това изказване свое... Водещ: Доц. Спиридонов, сложни ли са критериите за откриване на болница? Не критериите, по-скоро разрешителните. Стайко Спиридонов: Доста са сложни. Водещ: Кой проверява..? Как става, намирам някакви пари отнякъде и казвам, край, правя си болница... Стайко Спиридонов: Правите си болница обаче не е толкова просто. Всичкото това минава през МЗ, чрез договаряне... Водещ: На какъв критерий трябва да отговарям? Стайко Спиридонов: Ами стандартите в медицината, които... Генчо Начев: Може ли и аз да се намеся? Извинявам се. Стайко Спиридонов: Стандартите, на базата на стандартите се заформят съответните структури на съответната болница, която трябва да бъде обезпечена със съответните специалисти и поредица дъра-бъра други нека, които са в продължение на около три-четири месеца да се даде едно разрешително, плюс отговарящо на хигиенно- (...) изисквания на самата сграда. Водещ: Намесете се? Генчо Начев: Парадоксът, понеже България за мене е една доста парадоксална държава, има такива парадокси. Дава се разрешение за дейност без да има Акт16 сградата. Втори парадокс. Никой не проверява тази апаратура, която е там, работеща ли е или не е. Стайко Спиридонов: Не е така. Генчо Начев: Моля ти се. Аз имам случаи, в които се вземат на заем и след това веднага се връщат обратно. Никой не проверява постфактум има ли я, продължава ли да я има или я няма. Стайко Спиридонов: Без договор за обслужване на апаратурата нито една апаратура в нито една болница частна или държавна не работи. Плюс това... Ама вижте, по закон тази болница преди да получи Акт 16, тя се планува. Съгласно закона плануването на средствата са в сравнение с друга еднаква на нея болница. Но какво трябва да имаме предвид? Че ако за тази болница са предвидени за 100 човека 1 млн.лв., пък тази болница заработи, минат само 50 човека, това не значи, че тези 1 млн.лв. ще отидат в тази болница. Т.е. ние ще следваме принципа на здравното осигуряване, парите следват пациента. А ние се опитваме да прехвърлим, да речем... Генчо Начев: Говорим за получаване на разрешение за дейност. И пак казвам, че има болници, които са в ущърб с имиджа, който се създава, понеже тези неща, за които говоря аз, съществуват, аз съм ги виждал... Стайко Спиридонов: Така е. Генчо Начев: Затова казах в началото, че не трябва да слагаме всички частни болници на една плоскост. И всъщност това, че има не добри частни болници е в най-голям ущърб за добрите частни болници. Водещ: Въпросът е на контрол. Между другото това се отнася и за държавните болници, нали така? Защото ми се струва за контрола, контрола за това как, не толкова за апаратурата, там няма проблем, там вие няма да вземете на заем апарат, това ми е ясно, за да го представите на министъра или на зам.-министъра, но въпросът е наистина за този контрол. Нали знаете, че много пациенти са обезверени. Отиват и казват, говорят ми каквото искат лекарите, правят ми каквато искат манипулация, не ми дават никаква гаранция, случва се нещо след това, няма към кого да се обърна. И тук поговорката гарван гарвану око не вади. Генчо Начев: Е, не е точно така. Значи, първо, трябва да има гражданско общество, т.е. трябва да има пациентски организации, които са силни. Да се направи класиране на болниците, на специалистите, да има сивита и т.н. Второ, това, което каза той, е много важно – самото съсловие, ако иска да е добро съсловие, ако иска да има по-малко неприятности с гафове в специалността си, трябва да работи по този въпрос за самоконтрола. Второто, което е, в резултат на видени грешки или неточности в някакви манипулации, да се направят широкодостъпни до всички от това съсловие, за да не се повтарят, не с оглед на това да се наказва някой. Напротив, да се вдига нивото. Водещ: Добре, но не ми отговорихте на въпроса 140 млн.лв. дефицит, как ще се отрази това на пациентите? Генчо Начев: Не трябва въобще да се отразява на пациентите. Никой не може нас да ни накара да не лекуваме пациентите, ако те са потърсили помощ, медицинска помощ. Това е невъзможно. Така че касата, не е прецедент в историята й в последните години, има актуализация на бюджета. Стайко Спиридонов: Аз искам да се върна друго на здравната каса... Водещ: Ама тя е почти фалирала, знам аз. Стайко Спиридонов: Не, здравната каса никога няма да фалира. Нито пък здравеопазването ще остане съвсем без пари. Нищо че се говори така, не е възможно. Без хляб и без здраве, има ли живи хора, ще има нужда от лекари, ще има нужда от болници. Аз искам да се върна на едно нещо друго. В момента говорихме за здравната карта. 45 хил. са леглата в България в момента. Което отговаря абсолютно на норматива на ЕС. още нещо ще добавя. Говори се, че има голяма свръххоспитализация в различните болници. Хоспитализацията е около 1 650 000 – 1 700 000. Ако това се раздели на 1000 души, се оказва, че 280 на 1000 са хоспитализациите. До 300, до 350 е в ЕС. И за една малка справка, във Франция 50% от леглата са частни, 45% в Германия, 70%... Водещ: Никой не е против частните болници. Въпросът е,п че се създава един страх... Аз ще предпочета да отида при лекар, който прави по 10 операции, ако ми се наложи, отколкото при лекар, който прави 2 операции на месец, нали? Стайко Спиридонов: Точно така, вие ще отидете там, където е този лекар, независим от това дали той е в държавна, университетска или в частна. Генчо Начев: Тук може би трябваше да засегнем още една тема. Това, че всъщност, създавайки нови частни болници, те вземат готови професионалисти, такива, които са изградени. Държавата е инвестирала един път в апаратура, един път в изграждане. Стайко Спиридонов: А ако е държавна, откъде ще вземе? Генчо Начев: Държавно, никой не създава нови болници. Стайко Спиридонов: Лошо... Генчо Начев: Има прекалено много болници, които трябва да се намалят. Значи един футболист, ако не е свободен агент, трябва да си плати, за да отиде. Един лекар могат да го вземат с обещания за някакви заплати без... Водещ: Това е много интересна гл.т. лекарите като футболисти. Генчо Начев: В университетските болници обемът на работа е свързан с преподаването. И ако намалее обемът на работа, значи преподаването и обучението на специализантите, същите тези специалисти, които ще дойдат в частните болници, ще бъде нарушен. Водещ: Финал. Генчо Начев: И накрая финалът. В цяла цивилизована Европа държавата помага на застрахователните дружества или здравно-осигурителните каси. Така че не е прецедент, пак казвам, в България касата няма да фалира, не може да фалира, напротив... Водещ: Да сме спокойни, някой ще ни лекува. Това беше финалът на разговора.
| 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 | Напред |